Джехюн бе настъпил газста на макс. Мястото на срещата не бе далеч, имаха време, но както винаги, той караше с превишена скорост. Марк бе обхванал дръжката на вратата и отказваше да я пусне.
-М-може ли да ш-шофираш по-нормално?!
Тейонг, който стоеше до него на задните седалки, единствено кимна в съгласие. От всякъде се чуваха клаксоните на колите, ругаенето на хората... А Джехюн продължаваше да кара, все едно града бе негов.
-Ако не ти харесва, може да продължиш пеш.
Минхюнг единствево му прати кръвнишки поглед, като стисна дръжката още по-силно.
-За теб няма ли светофар?
Дже превъртя очи, усилвайки скоростта още повече. Съвсем скоро щяха да бъдат на уговореното място.
-Ще дойдете ли с мен до клуба по-късно? - Попита той, напълно игнорирайки приятелите си.
-Да. - Джони зареждаше пистолета си.
Отдавна бе свикнал на откаченото шофиране на приятеля си, че не му правеше впечатление. Прибра го прилежно в големия джоб на суичъра си, трябваше да му бъде под ръка, ако имаше нужда.
Джехюн наби рязко спирачките, правейки дрифт. Марк и Тейонг си удариха главите, пращайки доста щветущи думи по негов адрес. Дже излезе весел от скъпото си черно ферари, сетне затовори.
-Поне дрифта си го биваше, не можете да излъжете!
-Нали знаеш, че когато някой е пред теб, това не е знак за състезание? - Простена недоволно Те, разтривайки главата си.
Слезе бързо от колата и взе стоката от багажника.
-Напротив. - Дже грубо изтръгна кашона от ръцете му.
Закачи уверено напред, оглеждайки се наоколо. Мястото бе почти пусто, тук таме можеше да се види някоя къща. Уговореното място, бе под един голям и дълъг мост, далеч от хорските очи.
Не след дълго, пред очите му се показа голям мерцедес. Той се отпави натам, хвърляйки вял поглед на останалите. Малко по-назад от колата, стояха трима мъже.
Те се спряха пред тях, сетне Джехюн заговори.
-Носите ли парите?
-Носите ли стоката?
-В ръцете му е, глупако. - Отсече ядно Тейонг.
![](https://img.wattpad.com/cover/230169344-288-k476884.jpg)
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...