-С кого говориш толкова време? - Попита скептично Марк, навлизайки в стаята на Джемин, заедно с Хюк, Хуанг и Шяоджун.
Нана единствено повдигна пръст в знак да почакат и продължи да драска нещо върху листа на масата.
-Сигурен ли си? - Джемин присви недоволно очи.
Шяоджун се приближи към него, зървайки нещо наподобяващо чертеж на сграда. Нана откъсна поглед от листа, продължавайки да говори по телефона и очите му срещнаха тези на Хюк и Ронджун. Усети колко далечни всъщност си бяха станали и побърза да отклони глава...
Не след дълго, прекрати разговора, усетил впитите погледи в него и остави телефона си настрана.
-Какво? - Сопна се той, щом никой от тях не понечи да проговори.
-С кого разговаря? - Марк повтори въпроса си и седна на стола пред бюрото на по-малкия, въртеейки се.
-Случайно да си ми бавачка?
-Защо се заяждаш сега?!
-Какво искате? - Той се облегна назад в стола, тежка въздишка откъсвайки се от устните му.
-Това за какво е? - Шяоджун прекъсна Марк, като взе листа в ръце оглеждайки го по-обстойно.
-Чертеж на мястото, където е Лиза. Сиченг иска размяна, тя за подписаните документи. Джехюн има три дни на разположение.
-Това е изнудване! - Смъщи вежди Ронджун.
-Да, така получават това, което искат.
-Ще посегне ли на живота ѝ?
-Засега не, обещал ми е.
-Явно много те обича, а? - Шяоджун се подсмихна под нос и върна чертежа на място.
Джемин го изгледа изпод вежди, сетне продължи.
-Да, достатъчно, и това е във ваш плюс.
-Какво смяташ да правиш с това? - Минхюнг кимна към листа с чертежа, все още въртеейки се на стола.
-Сиченг ми има доверие, че ще му заниса документите подписани след два дни. Смята, че все още не знам къде е Лиза, но го познавам добре. И аз ще му ги занеса подписани.
-Как така подписани? - Минхюнг рязко спря да си върти, мигайки на парцали заради световъртежа.
-Фалшифицирани. Кун ще се заеме с това и утре само трябва да ги взема.
-Джехюн ще бъде ядосан.
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...