Джехюн подписа поредния документ, проведе и някой друг разговор, сетне бе свободен да се прибере. Всичко бе минало по план и името му бе чисто пред медиите и народа. Този път Сиченг го бе спънал толкова ловко, че направо Джехюн се строполи на земята... Усмихна се едва едва, сетне излезе от голямата сграда, където бе разпитван от няколко репортера. Бяха му изградили самоличност на богат и добрадушен бизнесмен.
Това, разбира се, бе поредната лъжа, но Джехюн бе толкова празен от вътре, толкова претръпнал, че не изпитваше и грам срам или вина. Побърза да се качи в автомобила си и да потегли, трябваше да разбере какво се е случило.
Запали цигара в опит да разпусне, да прочисти съзнанието си и натисна педала за газта. Отхлаби нервно вратавръзката си и пусна музика, усилвайки звука. Никой не му бе звънял, което му даваше надежда, че плана му е минал по вода. Единствено искаше този ден да приключи... Да изключи съзнанието си и да получи нужната почивка. Душата му бе изцедена и не знаеше още колко би издържал на това.
Когато пристигна, отвори набързо гаража и паркира, сетне заключи и се отправи към входа. Огледа се наоколо и зърна обувките на Джемин. Свъси недоволно вежди и с бързи крачки навлезе в обширния хол. Марк държеше позлатен пистолет в ръка, взрял очи в него.
-Какво стана?
-Здравей и на теб.
Тен и Юта изкарваха някакви пакети от черни сакове, подреждайки ги прилежно на голямата черна маса. Джехюн не вдяваше какво се случва и напрежението в него започваше да се покачва.
-Какво е това? - Той взе един от пакетите, оглеждайки го обстойно.
Беше твърде спокойно... Нещо не бе както трябва, буца заседна в гърлото му и той се прокашля нервно.
-Нашата стока, коята Сиченг се опита да представи за своя на пазара.
-Добре. И?
-Всичко мина както трябваше. Никой не пострада, а и нещо повече! - Възкликна весело Минхюнг, като най-накрая откъсна очи от красивото оръжие.
-Хайде давайте направо, мамка му!
-Сиченг е тук.
-Какво говориш?
-Може да се увериш и сам, ако си нямаме доверие вече. - Той повдигна небрежно рамене, което бе капчицата за Джехюн.
ESTÁS LEYENDO
addiction
FanficБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...
