Въобще имаше ли смисъл да скълпява лъжи, при положение, че Сиченг вече знаеше?
-Доверих ти се с цялото си сърце. - По-големия сведе глава.
Джемин бе останал без думи. Колкото и да не искаше, вината го налегна. Само ако не беше провалял онази глупава сделка, нямаше да се стигне до тук. Толкова много хора умряха... Сиченг бе загубил брат си и сестра си.
-Кажи ми защо. Къде сбърках, че да ме прецакаш така?
Нана отвори уста да каже нещо, но неизказаните думи останаха да висят във въздуха. Усещаше очите му по себе си, усещаше и колко много го обвинява само с поглед.
-Трябваше да те държа на страна от това. Какъв съм глупак да ти се доверя! И на всичкото отгоре да очаквам, че ще си на моя страна. - Сиченг се засмя тихо. - Предупредиха ме за теб.
-В-виж не е това, което изглежда!
-Продължаваш с лъжите. Добър манипулатор се оказа, поздравления. - По-голямото момче се приближи към него и ядно стисна челюста му, Нана се видя принуден да го погледне.
-Изслушай ме. - Той се опита да се отдръпне, но УинУин единствено засили захвата си.
-Ти си чудовище! Предател.
Джемин се насили да го изблъска от себе си, прилагайки излишна грубост.
-Явно не сме толкова различни. - Заяде си той, ядно разтривайки челюста си.
Очите им се срещнаха и Нана отказа да погледне настрани, сякаш настоятелния очен контакт го правеше по-силен...
-Грешиш. Аз не съм скапан предател!
-Не бях на твоя страна, но бях на тази на Джехюн, което не ме прави предател! - Джемин дори не знаеше защо се обяснява...
Сиченг прекъсна очния контакт, като бързо взе телефона си в ръце. Долепи го до ухото си и миг по-късно проговори.
-Действайте.
По-малкия предположи какво се случваше и сърцето му заби бясно в гърдите, заплашвайки да излезе. УинУин се приближи към него и Джемин ловко взе оръжието си, стреляйки в произволна посока. Това явно свари по-големия неподготвен и той приклекна инстинктивно. Нана единствено можеше да се надява, че изстрела ще бъде чут, тъй като останалите не бяха наблизо.
-Какво ти става?! Дай ми това!
Джемин остъпи светкавично назад, все още насочил револвера към него.
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...