addiction

°11°

Пътя бе почти празен, нямаше почти никого наоколо. Минхюнг караше спокойно, трябваше да занесе трева на някакъв тип. Мястото бе пусто между някакви стари блокове.

Тиха музика се чуваше в колата, колкото да го разсейва от натрапчивите мисли. Всичко бе спокойно, което го навеждаше на мисълта, че Джехюн все още не знаеше.

Той паркира колата близо до един магазин. Слезе от автомобила, заключвайки го и нахлузи качулката си. Нямаше жива душа тук и той за миг се почувства в опасност. Прокле се мислено, за дето не взе оръжие със себе си. Не отдаде внимание и сви зад един от многото блокове.

В затънтената уличка го чакаха две момчета. Разговаряха на висок тон за нещо, но той не се вслуша. Искаше да им даде това, което искаха и да си тръгне възможно най-бързо. Те очевидно го забелязаха, защото замълчаха.

Единия от тях пристъпи напред към него, сетне застанаха лице в лице. Минхюнг сведе глава, изкарвайки от джоба си два три джойнта. Подаде ги на непознатия и той ги пое. Даде му парите и Марк понечи да си замине, но бе спрян.

-За къде си се разбързал?

-Имам си и друга работа. - Отсече недоволно той и отново се обърна.

Непознатия така и не успя да види лицето му, което не му се понрави. Двамата тръгнаха по петите му и явно усетил, Минхюнг забърза крачка. Тъкмо щеше да излезе от пространстово между блоковете, когато единия го зграбчи за ръката.

Заби тялото му грубо в студената стена, сетне заговори.

-Не знаеш каква грешка направихте ти и приятелите ти.

Той се опита да се отдърпне, но бе безуспешно. Другото момче стоеше мълчаливо настрана и наблюдаваше сценката. Марк усети, че страха си проправя път в него и вдиша дълбоко въздух.

Мамка му, трябваше да си вземе пистолета... Не биваше да излиза в това време така. По дяволите.

-Не знам за какво ми говориш. - Постави ръце на гърдите на непознатия мъж, отдръпвайки глава назад.

Беше твърде близо до него и това не му се хареса. Бе тъмно, нямаше никого наоколо. Непознатото момче не помръдна и сантиметър, като грубо премахна качулката му. Ехидна усмивка се настани на устните му, установявайки, че не бяха сбъркали човека...

-Знаеш и още как.

-Пусни ме.

Той се засмя гръмко, следван и от другия. Минхюнг неочаквано заби коляното си в слабините му, мигом непознатия се свлече на земята, стенейки. Той се възползва от това, като го изрита в главата с цяла сила. Мозъка му действаше на пълни обороти, всячески игнорирайки завладяващата го паника.