Джехюн мажеше оръжието си с масло, почиствайки го. Остави го внимателно при останалите и взе снимка на Джунг-Хо. Лека усмивка се настани на устните му, пропита с болка и той вдиша дълбоко в опит да избегне новия поток сълзи. Остави я обратно на бюрото и се вгледа в Джошуа, щом той се размърда.
Навън отдавна се бе мръкнало и Дже загуби надежда, че скоро ще отвори очи. Обаче не се отказа и все така стоеше в мъртвешка тишина, съзерцавайки го с очи. Джошуа премлясна леко и премига на парцали в опит да свикне със светлината. Изстена немощно и понечи да докосне главата си, установявайки че ръцете му бяха силно завързани. Засмя се леко и погледна към другото момче.
-Какво си позволяваш?
Джехюн повдигна няколко пъти вежди през усмивка, сетне отговори.
-Мисля, че аз трябва да те попитам същото.
-Изпълнявам заповеди? - Това прозвуча по-скоро като въпрос.
Дже всячески се опитваше да се удържа и да не отдава внимание на арогантността му, но мамка му, всичко в него кипеше. Засмя се звънко на думите му. Беше такъв глупак...
-Е, това беше последната ти изпълнена задача. Надявам се си удволетворен от резултата?
-Не съвсем. Дойонг изглеждаше добро момче, а Сиченг е пълен задник. Дразни ме прекалено много напоследък, но знаеш как е. - Момчето с цветните коси повдигна небрежно рамене. - Парите са си пари.
-Жертваш си задника за такова нищожество като Сиченг. Да ти кажа честно, не съм чувал по-жалка история.
-Може и така да е. - Джошуа взря очи в него.
Очния контакт продължи твърде дълго, но Джехюн остана все така настойчив. Явно почувствал се неудобно, Джошуа отлкони поглед и се прокашля нервно.
-Каква искаш? Джемин ли?
-Не. - Дже поклати глава през усмивка. Усмивка, зад която се криеше нещо мрачно. - Той не ми е нужен.
-Нека позная. Ще ме попиташ няколко въпроса, няма да ти харесат отговорите ми, ще ме убиеш, след което ще сториш същото и със Сиченг. Нима наистина смяташ, че някой ден отново ще бъдеш с Джемин? - Той повдигна вежди в почуда. - Перфектната двойка, няма що. Единия страда от тежка форма на депресия и се друса нон-стоп, а другия има проблеми с гнева и психопатски наклонности.
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...