Джемин навлезе в апартамента на Джой като фурия. Бързо съблече влажното си яке и прокара ръце през косата си, пълна със снежинки. Беше прекарал деня си със Сиченг, след като той го бе взел от работа. Заспа в прегрътките му, твърде изтощен, за да мисли и премисля всичко отново и отново. Когато се събуди, УинУин го нямаше.
Нямаше какво да прави, а и обаждането на Джой го притесни до крайна степен. Тя звучеше толкова уплашена, че Джемин дойде на мига. Навлезе в малкия апартамент, откривайки майка си в спалнията ѝ, играйеки си с Лиза.
-Мамо, какво има? Защо звучеше така по телефона?
Джой не му отговори. Вместо това, вдигна малкото момиченце от земята, при което тя изпусна плюшеното слонче от ръцете си. Постави я на голямото легло и ѝ върна плюшената играчка, пускайки телевизора.
-Остани тук, миличка. Няма да се бавя.
Лиза кимна вяло, хипнотизирана от детското, което даваха. Тя направи знак на Джемин и двамата оставиха малкото дете само. Възрастната жена продължи по тъмния коридор в мълчание, а Нана я следваше неотлъчно, правейки сърдити гримаси зад гърба ѝ.
Пристигайки в кухнята, Нана се застопори на място. Неприятно усещане се загнезди в него, знаеше какво следва... Шяоджун и Хендери, заедно с Джисънг бяха на масата и вечеряха.
-Мамо какво.. - Запелтечи нервно той, но Джой побърза да го прекъсне.
-Седни, моля. - Тя самата се настани на едното празно място.
Останалите продължаваха да се хравят, сякаш нищо не се случваше. Джемин се поколеба, но в крайна сметка се настани до Джисънг.
-Джехюн е в затвора. - Промълви тихо тя. Не понечи да се храни, затова си сипа чаша червено вино.
-Знам.
-Знаеш? - Шяоджун бе останал изненадан.
-Да. - Нана кимна, сякаш засрамил се за миг. - Джони беше в заведението днес. Измежду всички глупости, които посмя да ми наговори, спомена и това, да.
-Нана, днес щяха да убият Чонло. - Джисънг едва успя да изрече тези думи, без гласа му да се пречупи.
Внезапно апетита му избяга и той ядно избута чинията с храна настрана.
-Как така? За какво говорите? Защо въобще ми казвате това, аз какво общо имам?! - Джемин взря очи в Сънг и мигом съжали за думите си.
![](https://img.wattpad.com/cover/230169344-288-k476884.jpg)
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...