-Моля те! - Простена жално Марк докато караше към клуба на Джехюн.
-Не.
-Престани, опасно е.
Вече минаваше обяд, пътищата бяха пълни, което изнервяше Марк допълнително.
-Ще бъде забавно. - Възкликна весело Хюк, от другата страна на линията.
По-големия превъртя демонстриративно очи, мислено ругаеше Донгхюк. Натисна ядно клаксона, щом автомобила пред него не потегли, макар и ярко светещия в зелено светофар.
Наистина започваше да се ядосва. Джехюн отново не вдигаше телефона си, а трябваше да знае какво се случва.
-Послушай ме поне веднъж, мамка му! Не се замесвай в това, защото няма измъкване. Въобще не е забавно, по-скоро е безотговорно.
-Успокой топката, тигре.
Марк усили скоростта, щом не видя повече коли пред себе си. Трябваше по най-бързия начин да информира Джунг-Хо, Дойонг и да смени номера си. Имаше чувството, че няма как да стане по-зле... Донгхюк се държеше като същинско дете.
-Стой настрана, това не е за теб.
-Наистина искам да дойда с теб.
-Защо? - Извика по-силно от нужното.
Бе на предела на силите си, на предела на нервите си. Хечан не биваше да се забърква в нищо от това.
-Защото ще бъда по-близо до теб.
Минхюнг зейна с отворена уста, сърцето му забързвайки ударите си. Тона, с който Хюк изрече това, накара тялото на по-големия да настръхне.
Марк не знаеше какво му става, но не му се понрави. Всячески се опитваше да държи другия далеч от себе си и от нещата, които правеше. Обаче Хечан бе твърде упорит, а дори нямаше представа в какво се забърква.
-Казах не, точка по въпроса. - Отсече категорично Марк, игнорирайки сърцето си, което заплашваше да изскочи от гърдите му всеки момент.
-О, я стига! Не съм малък, знам как да се грижа за себе си.
-Повярвай ми, не знаеш.
Той паркира колата си пред клуба на Джехюн, но не понечи да излезе.
-Впорчем, през цялото време карах зад теб.
-Моля? - Минхюнг шокирано излезе от автомобила си.
Зърна колата на Донгхюк, която спря на няколко метра зад него. Марк бавно свали мобилното устройство от ухото си, не можейки да повярва на това колко глупав бе. Затвори и бавно тръгна към колата на Хечан.
BẠN ĐANG ĐỌC
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...