-Защо не почиваш? Все още не си се възстановил. - Дже се бе вгледал в лицето на Тейонг докато той четеше книга.
-Така е, но все някой трябваше да спаси задника ти от ступване.
-Той да ступа мен?!
-О, я стига! На всички ни е ясно, че ако Джони иска да те нарани, ще го направи и ти не можеш да го спреш.
-Само ти така си мислиш. - Джехюн се намуси и отклони поглед.
Те остави книгата на нощното шкафче и светна лампата, тъй като навън се стъмваше.
-Какво се случва с теб?
-Какво имаш предвид?
-Различен си. - Тейонг потърси очите му, но другото момче всячески отбягваше очния контакт.
-Не, не съм. Упрашен съм.
-От какво?
Джехюн понечи да каже нещо, но си замълча. Това не остана незабелязано от Те и той седна по турси в леглото, игнорирайки болката в стомаха си.
-О-от себе си. - Дже не повярва, че наистина посмя да го изрече на глас, но сякаш думите му станаха реалност.
Дразнеше се, че не можеше да открия изход от ситуацията и прецакваше всичко.
Повтаряше си го наум... Че е опасен за себе си, за приятелите си, за Лиза. Да изречеш мислите си на глас бе трудно за него. Чувстваше се слаб и нищожен, затова подтискаше тези си мисли и чувства, но все някога трябвяше да ги пусне на свобода. Поне за малко.
-Защо? - Другото момче подхождаше с търпение, отлично знаеше колко бе трудно да достигнеш до Джехюн.
-Не ми се говори затова.
-Но трябва да го направиш. Говори Джехюн, излей си това, което ти е на душа иначе ще стане по-зле.
-Не се прави на психолог. Разговора няма да промени нищо.
-Гледай ме в очите, когато говориш с мен.
Джехюн въздъхна и се тросна като малко дете, но изпълни и погледите им се срещнаха. Шоколадовите очи на Тейонг го гледаха по-различно от обикновенно, имаше нещо в погледа му, но Дже не знаеше какво точно. Игнорира това и продължи очния контакт, сякаш бе нищо.
Те от своя страна не видя нищо в очите му, изразяваха студенина и празнота както винаги. Стойката му бе прегърбена, а дишането, най-накрая, спокойно. Те пръв прекъсна очния контакт, но усети, че Джехюн все още го гледа.
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...