addiction

•101•

Джемин шофираше бавно, напълно съсредоточен върху пътя. Нощта бе красива и той освободи съзнанието си и сега куп мисли тичаха из него. Имаше толкова много въпроси както винаги, но не бе сигурен, че иска на узнае отговорите. Бе се научил да не пита, така се чувстваше по-добре.

-Джемин, ще говориш или не?

Джехюн го погледна за момент, но по-малкия не реагира по никакъв начин. Примири се и си каза да му даде време с пришпорване нямаше да постигне нищо. Тихата музика, която звучеше наоколо, празните улици и спокойствието, накараха двете момчета да се почувстват свободни за няколко мига.

Изведнъж в съзнанието на Джехюн изникна спомена, когато Джемин бе напът да се нагълта с онези хапчета... Усети, че се задушава само при мисълта за това. Той се вгледа в него и усети, колко далеч всъщност бяха един от друг. Джемин, също като него, се бе затворил в себе си и отблъскваше всеки. Бяха досущ еднакви, но в същото време, напълно различни.

-Защо ме гледаш така? - Нана му хвърли бегъл поглед, сетне отново заби очи на пътя.

-Красив си.

Лицето му бе изпито от наркотиците, имаше тъмни кръгове под очите, бе изтощен и това бе явно. Въпреки това, бе страшно красив и Джехюн не успя да отдели очи от него. Джемин не понечи да протовори, игнорирайки погледа му върху себе си.

-Пристрастен си, нали?

-Какво?

-Разбра ме. - Джехюн смъкна поглед към ръцете му и видя как по-малкия ядно стисна волана, чак кокалчетата му побеляха.

-Въобще не знам за какво ми говориш. - Нана спря плавно на светофара, но така и не посмя да срещне очите му.

-Разбра ме.

Тишината стана тягостна за по-малкия и той рязко натисна газта, чувайки ръмжящия звук на двигателя. Сякаш музиката бе останала на заден план...

-Каза, че искаш да поговорим. - Дже смъкна леко прозореца, реейки поглед навън. - Нека говорим тогава.

-Да, искам. - Тона му се повиши, издавайки че е напрегнат. - Но не затова.

-Има много неща, за които трябва да говорим.

-Не е сега момента.

-Много добре знаеш, че няма правилен момент, Нана.

Джемин зави рязко надясно, при които Джехюн се залепи за вратата до себе си. По-големия си засмя под нос, сетне продължи.