addiction

•90•

Джемин се оглеждаше хаотично наоколо, потропвайки с пръсти върху мобилното устройство в ръката си. Автомобила се движеше плавно по пътя, а тишината бе приятна. Отпред на пасажерското място стоеше момче, което Нана никога не бе виждал. Шофьора бе в черен костюм със слънчеви очила, придавайки вид на важен бизнесмен. Джемин въздъхна тихо, свеждайки поглед към телефона си. Пътуваха вече половин час , а главоболието го застигна. Искаше това да приключи по-бързо... Не можеше да проумее защо му бе на Сиченг да го взимат от летището, все едно не можеше да го свърши и сам. Той поклати леко глава, отказвайки да мисли затова и затвори очи за миг.

Зимата бе сурова, а в големия Рейнджроувър бе горещо. Нана отвори очи, виждайки че почти бяха пристигнали. Сега му оставаше само да се надява, че Сиченг няма да загуби още повече от времето му...

-Ти ще изчаках тук. - Промълви някак строго момчето на пасажерското място, без да откъсва поглед от телефона си.

-Защо?

-Сиченг предупреди да те пазим, така че по-добре изпълнявай и си дръж устата затворена.

Джемин усети как яростта се разхожда из вените и съзнанието му, но си замълча. Бе му дошло до гуша сякакви хора да се държат с него все едно е талисман, да му заповядват... Това неуважение му идваше в повече и той прогони тези си мисли. Двете непознати момчета слязоха от автомобила без да продумат нищичко и Нана се озърта наоколо.

Потърси с поглед Сиченг, надявайки се, че вече е пристигнал, но остана разочарован. Тежка въздишка се откъсна от устните му и той се облегна ядно назад в седалката. Не искаше да бъде тук, не искаше да го вижда. Погледа му зашари наоколо и се спря на един определен автомобил. Той свъси вежди, като се загледа по-съсредоточено.

-Мамка му. - Изсъска недоволно, установявайки, че това бе колата на Тен.

Не видя тази на Марк, Джони или пък Юта, но знаеше че са тук... Нямаше как да не са.

Понечи да отвори вратата, но бе заключен. Дори и да излезеше от този проклет автомобил, нямаше какво да стори. Щом бяха тук, значи имаха план, в който Джемин не биваше да се меси. Обаче нещо не му даваше покой и той направи повторен опит да излезе, но безуспешно. Зашари с очи из телефона си и зървайки номера на Юта, побърза да го набере.

-Как ли пък не?! Разбира се, че няма да вдигне.

Протегна се през седалките и припряно отвори жабката, надявайки се да открие нещо полезно. Единствено откри оръжия и пачки с пари. Не се отказа и извади парите заедно с двата пистолета. В дъното имаше документи и той се загледа в тях, сетне ги остави настрана. Не след дълго жабката остана напълно празна и той въздъхна ядно с нотка на разочерование. Върна всичко по местата си и отново се загледа напред.