addiction

°25°

Отваряйки очи, се сепна. Огледа се бавно наоколо, като премижа с очи. Направи мижав опит да се надигне в леглото, но ръцете му бяха твърде слаби. Близо до себе си, чуваше машината отчитаща пулса му, а абоката стоеше наприятно забит в ръката му.

Мразеше болници, мразеше мириса, енергията...

Джехюн бе заспал на стола близо до прозореца. Той разтри слепоочието си, главоболието рязко налегнало го. Не си спомняше нищо. Впи очи в по-големия, който спеше спокойно. Гърдите му се повдигаха бавно и лежерно. Защо Джехюн бе тук? Защо той бе тук?

Силите го напускаха бавно и той не знаеше какво да стори... За миг тревогата го паникьоса, бе в неведение. Почти не можеше да усети тялото си, но игнорира това, затваряйки очи. Не искаше да мисли, не искаше нищо точно сега, не искаше да знае.

Продължаваше да вижда неща, които не биваше, но спомените... Те все още му се губеха.

***

-Мразя те! Шибано те ненавиждам! - Силния глас на Минхюнг раздра пространството.

Донгхюк потрепна под тежкия му поглед. Джено и Ронджун бяха излязли до магазина, оставяйки ги насаме. Дойонг побърза да се отправи към имението, трябваше да съобщи за случилото се на Джунг-Хо.

Двете момчета бяха останали сами и Марк изпусна нервите си. Всичко в него бушуваше и трезвата му мисъл бе някъде далеч. Бе объркан до мозъка на костите си... Защо Донгхюк просто избяга, излагяйки ги на такава опасност?

-Защо не ме послуша поне веднъж?! - Той взря ядосаните си очи в него, сякаш искайки да му покаже, колко е разочарован. - Не биваше да идваш, камо ли да бягаш.

Хечан остана непоклатим на мястото си, давайки му време, за да се успокои. Не знаеше още колко би могъл да издържи на крясаците на по-големия. Рееше поглед наоколо, в опит да не взима казаното на сериозно, но Марк не му помагаше.

Всяка дума болеше повече от предишната. Той понечи да говори, но Минхюнг му направи знак с ръка да замълчи.

-Млъквай! - Извика след това. - Що за глупак си? Казах ти да не се бъркаш, казах ти да изчакаш в проклета кола, а ти какво стори?! Просто избяга! Щом не можеш да понесеш нещо такова, не се бъркай в това. Не знам колко пъти ще трябва да ти го повторя. Стой на страна от всичко, ако не искаш да пострадаш и това е последното ми предопреждение.