•111•

187 29 10
                                    

Момчетата излязоха от участъка и Чонло си пое дълбоко дъх, сякаш досега се бе давел. Напрежението все още кипеше от него, но бе избутано настрана от вълнението. Джехюн изглеждаше съкрушен, но Лоло нямаше как да е по-щастлив, че поне получи възможноста да го зърне.

-Успяхме! - Възкликна щастливо Джено.

Ронджун кимна през усмивка и придърпа другото момче по-близо до себе си, жадно целувайки го. Устните му се движеха бързо и нетърпеливо, което накара Джено да се усмихне измежду целувките.

-Сигурен съм, че ще се справиш и в съда. - Проговори близо до устните му той.

-Я стига! Трябва само да придружа Джехюн до залата и да стоя прав на входа три часа.

-Това си е голяма работа. - Проговори през смях Джисънг.

-Като се има предвид какво ще последва след това, не съвсем.

Скоро момчетата пристигнаха до паркирания  автомобил, зървайки останалите малко по-надалеч. Джемин пръв се отправи към тях, бе нахилен, сетне заговори развълнувано.

-Успяхте, нали?

-Съмняваш ли се? - Сънг му отправи симпатична усмивка и се насочи към другите, Лоло следвайки го.

Ронджун се прокашля нервно, внезапно настанала някаква студенина, макар и напичащото слънце и врелия летен вятър.С Джемин си бяха все така далечни...

-Благодаря ви за помощта.

Мамка му, сигурно бе минала цяла година от както не бе говорил с тях както преди. Не излизаха заедно вече, не си споделяха, не се търсеха. Донгхюк бе единствения, който се бореше за присъствието на Джемин в живота си... Хуанг и Джено го игнорираха, сякаш никога не го бяха виждали.

Те израснаха заедно и този факт загурча в устата на Нана. Какво се бе случило между тях? Сърцето му щеше да се разкъса от раздиращата агония.

-Винаги. - Джун се усмихна в негова посока.

Бе започнал да страни от него, защото Джемин продължанаше да употребява наркотици, пазейки го в тайна. Ронджун най-мразеше някой да го лъже и да разбира подобни неща последен. Най-малко искаше Нана да се друса, това бе най-големия му страх. Макар толкова време далеч от него, Хуанг все още го чувстваше така близък и скъп. И никога нямаше да спре.

addictionDonde viven las historias. Descúbrelo ahora