addiction

°42°

Линейката бе пристигнала и успешно изкараха непознатия мъж от колата. Джемин така и не успя да види ясно лицето му, не желаеше. Чувстваше се отговорен за инцидента, макар и да нямаше представа как се бе стигнало до катастрофа. Сърцето му все още препускаше бясно в гърдите, Ронджун се опитваше да го успокои... Но бе безуспешно. Джемин го нямаше. Бе потънал в мрачните дебри на съзнанието си и нямаше измъкване от там.

Вината не закъсня и сякаш го стискаше силно за врата, задушавайки го.

А той просто искаше да изхвърли шибания боклук...

Този ден нямаше как да стане по-тежък.

-Ще те закарам. - Проговори нежно Марк, опитвайки се да привлече вниманието на Нана.

Той рееше зачервените си очи наоколо, беше някъде другаде. Не отрази думите на приятеля си, предпочитайки да се взира в нищото.

-Джемин? - Джони го потупа леко, но отново, нямаше резултат.

Джемин бе изпаднал в някакъв транс, мислите му се рееха в нищото. Усещаше, че се влошава. Едва си поемаше дъх, думите на Джехюн все още кънтяха в главата му. Все така отчетливо. Болката ставаше нетърпима, а той пропадаше все повече и повече.

-Хей! Съвземи се, притесняваш ме. - Хуанг обхвана грубо бузите му, клатейки главата му.

Очите им се срещнаха и Джун остана на място, вгледан в празните ями, вместо очи. В тях нямаше нищо... Бяха тъмни и празни. Ронджун само веднъж бе виждал точно този поглед, молеше се на всички богове, да не го види повече...

Джемин се сриваше, отново.

-Н-нека се п-прибираме, Нана. - Помоли тихо дребното момче.

Единствено той осъзна колко зле всъщност бе Джемин. Само той познаваше тези мъртви ириси.

Нана единствено кимна едва едва и се изправи. Краката му трепереха, но успя да запази равновесие. Отдавна не усещаше студа, кожата и устните му баха посиняли. В него нямаше и капчица живот, а това уплаши Хуанг до смърт.

***

-Ще се оправя! - Отсече злобно Джехюн, олюлявайки се.

Тейонг и Тен баха преметнали двете му ръце през рамената си и му помагаха да се предвижи до някоя от стаите в имението.

-Ако Джунг-Хо те види в това състояние, си мъртъв! - Изсъска на свой ред Те, намествайки ръката му около рамото си.