addiction

°77°

Нощта отдавна бе настъпила, а звездите грееха ярко по небосвода. Джемин беше подал глава през прозореца, изчислявайки височината. Апартамента на Сиченг беше на четвъртия етаж, но на него му се видя чак на десетия. Отдаде това на тъмнината и поклати леко глава.

-М-моля те, пусни ме и н-нека поговорим. - Извика със сетни сили той и облегна чело на вратата, затваряйки за миг очи.

Знаеше, че Сиченг не спи. Трябваше обаче също да знае, че той ще разбере... Трябваше да го предвиди и да бъде по-предпазлив. След като дълго време не последва нищо, Нана заудря по вратата.

Беше уплашен, гладен и изморен. Изстена тихо заради внезапния спазъм в стомаха и седна на леглото. Искаше просто да избяга и да остави цялата тази небивалица зад гърба си, както винаги правеше. Бягаше ли бягаше. Тези мисли го подтискаха... Кой бе той? Не правеше нищо смислено с живота си.

Нямаше работа, съсипа образованието и здравето си, нямаше дом. Всъщност, той нямаше нищо и това го остави празен. Дори не можеше да се предпази сам, а Джехюн толкова много се бе постарал да го научи. Джемин нямаше силите да отвърне на удара, беше психически изтощен.

Макар физически да бе заяхнал доста, нямаше силите. Той не бе такъв. Поклати глава, прогонвайки гадните, агонизиращи мисли от съзнанието си. Нямаше да постигне нищо със самосъжаления.

-Поне ме изслушай! Правиш грешка. - Той възобнови опитите си.

Беше капнал, два часа през нощта минаваше, но бе по-важно да си върне доверието на УинУин. Явно така нямаше да стане... Започна да хлопа хаотично по вратата, викайки. Сиченг мразеше звука на удари и викове и Нана го знаеше.

Постигнал целта си, чу бързите стъпки на по-големия. Отреагира бързо и отстъпи няколко крачки назад. Чу отключването на вратата, сетне той влезе вътре. Нана направи плаха крачка към него, но плесницата му го повали долу отново.

-Млъквай! - Изкрещя ядно той.

Джемин предпази лицето си, когато Сиченг замахна отново към него. Беше се свил на топка, за да облекчи ритника в стомаха, който очакваше всеки миг.

-И-изслушай ме. Никога н-не бих те пред-дал, някой те е излъгал или не е разбрал п-правилно!

Уин се спря на място и скоро Джемин се усмели да го погледне. Махна ръце от лицето си и облегна гръб на леглото. Почувства нещо топло, което потече по брадичката му. Установи, че това бе кръв... Крайно изтощен, главата му клюмна наляво, а кръвта покапа по паркета. Нямаше сили за нищо, едва едва проговори отново.