Джехюн караше плътно зад Йонгхо, гледайки на всички посоки. Онези типове можеха да изскочат от всякъде, затова той остана нащрек. Джемин рееше замъглените си очи наоколо, подпрял глава на прозореца на автомобила. По-големия взе телефона си, набирайки някого. Нана проследи действията му, искаше да му каже толкова много неща, да го прегърне.
-Кажи на Джони да кара към нас. - Промълви тихо той, сетне затвори.
Нана се вгледа в него и прехапа устна, възпирайки се да каже каквото и да е. Тишината го изяждаше жив, а Джехюн просто гледаше наоколо, сякаш бе сам...
-До кога ще ме зяпаш? - Гласа му накара по-малкия да сведе глава.
Джемин се почувства неловко. Не знаеше какви бяха сега, какви бяха отношенията им, но не понечи да попита. Джехюн се държеше сякаш по задължение му бе помогнал, сякаш бяха просто познати и това не се нравеше на Нана. Не искаше да бъде така, по дяволите... Само преди дни го държеше в прегръдките си, можеше да го целува, да бъде негов.
Но той провали всичко. Мразеше се.
-Аз. - Запелтечи Джемин, играейки си нервно с пръстите на ръцете си.
Дже въздъхна тихо и преметна косата си назад.
-Не казвай нищо.
Той зейна с отворена уста. Нима наистина Джехюн искаше да оставят нещата така? Да не говорят?
-Сериозен ли си?
По-големия го погледна вяло, но не отговори. Стиса силно волана и отново се огледа наоколо, защото имаше усещането, че някой е по петите им. Застави си да го игнорира, имаше по-важна работа сега.
Обстановката стана твърде обтегната, някак тежка, а държанието на по-големия не помагаше.
-Не мога да повярвам! - Възкликна възмутен Нана.
Нямаше да остави нещата така. Не бе редно, имаше толкова неща да си кажат, но Джехюн както винаги, предпочиташе да си затвори очите.
-Млъквай, мамка му!
-Няма. Нима просто ще си мълчим?
-Нямам какво да ти кажа.
-Е, аз имам! - Джемин неволно повиши тон.
Джехюн взря тъмните си ириси в него, пращайки тръпки из цялото му тяло. Натисна рязко спирачките, щом съзря червения светофар. Вдиша дълбоко в опит да овладее бушуващите си емоции. Джемин понечи да говори, но се сепна.
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...