addiction

°31°

Джехюн се отдръпна от нея като попарен, реейки уплашен поглед наоколо. Все още не можеше да си спомни коя бе тя или защо му бе позната. Момичето все още плачеше неудържимо, бе уплашена, шокирана... Сякаш света бе свършил пред очите ѝ.

-Бъркаш се. - Той ѝ обърна гръб.

Нямаха време, а той започваше да се изнервя още повече.

-Ти си! - Възкликна тя. - Знаеш ли от кога те търся?

Дже се спря за миг, като ядно изтръгна пистолета от ръцете на Тен, упирайки го в челото ѝ. Момчето потръпна, ахвайки. Очите ѝ се разшириха, а устните ѝ затрепериха. Неочаквано за всички, Джехюн натисна спусака, а кръвта се разпръсна по тениската му. Минхюнг отстъпи стъписано назад, тялото на момичето падна на земята със звук.

-Тя ме разпозна. - Той повдигна рамене, опитвайки се да разкара кръвта от себе си. - Щеше да свидетелства.

Дже надигна очи, зървайки малкото дете и унемя.

Това бе Лиза.

Дъщеря му...

Полицейските сирени погълнаха всичко наоколо и това го изкара от транса му. Хора от съседните сгради бяха накацали на прозорците и явно бяха видяли всичко.

-Трябва да вървим. - Йонгхо го потупа леко по рамото.

Джехюн кимна вяло и без да се замисля повече, взе малкото момиче в пръгрътките си и тръгна напред с ядна крачка.

-Какво правиш с това дете? - Възкликна недоволно Тен, вървеейки рамо до рамо с него.

Скоро се озоваха на първия етаж, където останалите държаха всичко под контрол. Без да губят повече време, излязоха от сградата и се отправиха към колите си.

-Джехюн!?

-Нима бе по-добре да я оставя там? При мъртвото тяло на майка ѝ?? - Той отвори ядно вратата на бялото ферари и постави детето на пасажерското място.

То продължаваше да дере гърлото си от плач, което дразнеше Дже допълнително.

-Ти я уби. - Подчерта Марк, качвайки се в колата малко зад неговата.

-Нямах избор, тя ме разпозна!

Той се качи ядно в автомобила, като сложи колана на малкото момиченце. Потегли напред, другите бяха зад него, а сирените ставаха все по-силни.

Полицията приближаваше...

***

Бе тихо, толкова тихо, че тялото ти оставаше сковано, готово за предстоящия кошмар. Джемин чуваше единствено тежкото си дишане, нищо друго. Не виждаше, тъй като все още  имаше нещо на очите. Дори не знаеше какво... Може би някака кърпа.