addiction

°85°

-Той ще бъде добре. Има нужда да почива. - Джой проми раната на Тейонг, сетне се изправи от мястото си и отправи слаба усмивка към Юта.

-Куршума не е засегнал важни органи, нали?

-Не. Отстраних го без проблем и кръвотечението намаля достатъчно. Сега само трябва да почива и да сменя редовно превръзката.

Юта кимна сковано и отдели поглед от приятеля си. Джой го зави добре с одеалото и двамата излязоха от стаята, оставяйки го да си почива. Японеца забеляза странното поведение на Джой, но предпочете да си замълчи.

-Слушай, когато Джехюн се появи, се погрижи да ви няма. - Тя се обърна към него, гледайки го изпод вежди.

-Защо?

-Имам да му кажа нещо лично.

Юта кимна вяло и се отправи към кабинета на Джехюн. Понечи да почука, но дочу слабия глас на Чонло отвътре и отдръпна ръката си като се заслуша.

-Мъртъв ли е? Дойонг?

-Да, Чонло! Мъртъв е, приеми го.

-Вината е изцяло твоя! За всичко това. Толкова си противен, Джехюн! Мразя те, мразя те!

Юта отстъпи крачка назад, миг по-късно Чонло излезе като фурия от кабинета, хлипайки. Остана на място, асимилирайки чутото. Не можеше да повярва, че Лоло би казал нещо подобно...

Той навлезе плахо в помещението, зървайки кочината. Всичко от бюрото бе на земята и Джехюн нервно изрита някаква чаша.

-Ще говориш ли или не?

Юта се сепна от грубия му тон, но кимна сковано, сетне заговори.

-Кун е успял да разбере защо Сиченг е пътувал до Китай.

-И?

-Внася амфети от там, на мястото на твоите. Нашата стока е аут от пазара от утре. Цените са спаднали драстично, а освен това, хората му доставят и оръжия. Търгуват и с момичета от Европа, което увеличава доходите им.

-Направо чудно. - Джехюн седна тромаво на стола, сплитайки пръсти в косата си.

Сиченг бавно завземаше бизнеса му.

-Все още не е научил за смъртта на Джошуа.

-Нещо друго?

-Да. - Японеца се заигра нервно с пръстите на ръцете си, чудейки се дали има смисъл да му казва. - Ъм, Джой се държеше странно преди малко. Имам предвид, повече от обикновено, щяла да ти казва нещо лично.