addiction

°7°

Джемин стоеше и се взираше в очите му. Прочете яростта в тях, но искаше отговори. Нямаше никаква връзка с него през целия ден. Преглътна звучно, дъха на по-големия се разбиваше в него, карайки го да настръхне.

Дже не понечи да се отдръпне и по-малкия се размърда сковано.

-Кажи ми. - Промълви тихо той, свеждайки глава. - Кажи ми поне, защо не ми вдигаш? Телефона ли ти е изключен или пък си твърде зает с други неща?

Тишината ги погълна за миг, на Джехюн му трябваше известно време да асимилира думите му. Прочете страха в очите на Джемин, сетне се отдръпна. Не искаше да го стряска...

Телефона му иззвъня, стряскайки го. Той премижа, виждайки непознатия номер. Поколеба се, но все пак вдигна. Джемин изпуфка недоволно, почувства се като най-големия глупак.

-Какво? - Попита недоволно Джехюн, реейки мътния си поглед из стаята.

Известно време не се чу нещо и той бе готов да затвори.

-Прецакали сте ни. - Гласа бе груб, дебел.

Дже погледна вяло към Нана, сетне заговори тихо.

-Какво ми говориш?

-Съвсем скоро ще разбереш.

-Сбъркал си номера. - Промълви недоволно той, затваряйки телефона.

Хвърли го някъде на леглото.

-Изведнъж Джехюн вече може да си вдига телефона. - Отсече ядно по-малкия.

Не откъсваше разочарованите си очи от него, искаше да го накара да почувства вина. По-големия въздъхна изморено, сядайки на края на леглото. Не искаше да се кара с него, но го изкарваше извън релси.

-Не съм ти вдигнал няколко пъти, не е нищо особено.

-Аз се притеснявах за теб! - Извика силно той.

Дже започваше да му лази по нервите. Някакво гадно чувство се загнезди в него и той свъси недоволно вежди. Мразеше да вижда този непукизъм, тази безгрижност в очите му.

-Я стига! Всеки ми пада в краката, няма за какво да се тревожиш.

Миг по-късно, осъзнал как е прозвучало това, погледна плахо към него. Нана зейна с отворена уста.

Какво трябваше да значи това?

Джехюн понечи за говори, но другия го прекъсна грубо.