addiction

°3°

Радостните гласове се чуваха наоколо, а Джемин продължаваше да яде от тортата си. Разбира се, бе сложил и за останалите, но бяха твърде заети да си говорят.

Джисънг се бе настанил до него и се хранеше тихо. По-големия се надяваше да останат за по-дъблго, но лятото скоро щеше да свърши.

Трудно, но най-накрая се бе успокоил. Не знаеше какво му става, рядко плачеше за нещо подобно. Имаше да отваря още подаръци, но остави това за по-късно.

-Донгхюк се напи. - Простена недоволно Джено.

-Вече? - Възкликна Джемин, поглеждайки часа на телефона си. - Едва три следобед е.

-Това е, защото те обичам най-много от всички тук. - Заяви Хюк, подпирайки се върху рамото на Джено.

-Да, затова му взе най-големия пакеп с презервативи.

-Като мишки са, ще им е от полза. - Той се оттласна от рамото на приятеля си.

Залитайки, се отправи към дивана. Всичко му се размиваше и бе напът да падне. Хвърли не върху сивия диван, въздъхвайки доволно. Джемин се засмя гръмко, пъхайки още едно парче от тортата в устата си.

***

Партито бе в разгара си, всички се забавляваха и говориха на висок тон. Джемин най-накрая се бе заел да отвори и другите си подаръци.

Всеки му бе взел нещо, което го докосваше. Дали малко или голямо, бе без значение. Бе се потопил в свой собствен свят и не отразяваше другите.

Джено се настани до него, весела усмивка красейки лицето му.

-Какво правиш?

-Все още отварям подаръци. Не очаквах, че ще са толкова много.

-Отвори ли моя? С Ронджун ти взехме нещо общо, но мисля, че ще ти хареса. - Джено погледна в ръцете му.

-Кой е вашия?

Той се засмя леко и огледа купчината подаръци. Установи, че техния все още не е отворен и го взе.

-Този е.

Нана го взе в ръце, оглеждайки го. Бе малък плик и той нетърпеливо го отвори. Вътре имаше хартиен плик и побърза да го отвори. Ахна, зървайки билетите там.

Бяха за десет дневна почивка в планината. Джемин отдавна искаще нещо подобно, но Джехюн все нямаше време. Той прегърна силно Джено, като му благодари.