addiction

°68°

Беше настанала пълна тишина, а Нана се опитваше да асимирила всичко казано от Джой. Разсеяно проследяваще падащите снежинки навън и неволно си спомни за една от коледите в Германия. Макар, че насила бе изпратен там, това бяха едни от най-щастливите му и спокойни години. Надалеч от всичко това, при непознати хора. Връзката му с Джисънг тогава бе невероятна.

Беше щастлив с него, обичаше го, но за жалост не повече от Джехюн. И сега Джисънг бе с малкия брат на Джехюн. Нана се засмя на тази си мисъл. Ама че ирония само...

Мислите му отново бяха разбъркани, скитайки хаотично из съзнанието му. Единствено знаеше, че не може да има вяра на никого, дори и на майка си. Не вярваше и на Сиченг, но с него се чувстваше добре и в безопасност. Ако това, което казваше Джой бе вярно, той щеше да забележи. УинУин никога не се бе държал странно, никога не криеше нищо и всичко покрай него бе спокойно и нормално.

За разлика от Джунг-Хо. Още преди с Джехюн да узнаят голямата му тайна, държанието му бе съмнително. Нямаше го с дни, беше безбожно богат до края на дните си, но тогава Нана не знаеше с какво се занимава и това бе странно за него. При Сиченг нямаше подобно нещо... Не бе странен, не бе потаен. Джемин бе сигурен, че щеше да усети нещо.

Или те всички го лъжеха или Сиченг умееше да се прикрива добре. По-добре и от Джунг-Хо, което се видя невъзможно за Нана.

-Дай ми време да се уверя сам в думите ти и бих склонил да ви помогна.

-В това е проблема, миличък. Нямаме никакво време. Донгхюк все още го няма заедно с Тейонг. Както вече знаеш, са преследвали Хечан, за да го предупредят да стои настрана от теб. Нещата са се объркали и са се натъкнали на Джехюн, който е отивал до магазина. Убил е едно от момчетата на Сиченг, което явно го е вбесило още повече и е решил да действа. Изсценирал е ареста на Джехюн за пред медиите и не ми се мисли на какво още е способен. Почти съм сигурна, че и Хюк и Те са при него.

-Не мога да ти вярвам без доказателства. Не съм глупак, все щях да забелжа нещо, мамка му! - Джемин повиши тон и се размърда на мястото си.

Този разговор продължаваше твърде дълго. Нищо от това, което твърдеше Джой не му се виждаше възможно.

Как един арест можеше да бъде изсцениран? И то пред медиите и после да бъде излъчен по телевизията?