Джемин откри някакви сили да стане от леглото, макар че остана прав по средата на стаята. Бе забил поглед в една точка, а косата му бе рошава, хвърчаща из всички възможни посоки. Когато се оттърси от транса, поклати леко глава и с бавни крачки се отправи към банята. Бе плакал дълго време и сега очите му бяха подпухнали и зачервени.
Въздъхна тихо, отклонявайки поглед от огледалото. Пусна студената вода и наплиска обилно лицето си. Върна се в стаята и с очи потърси телефона и портфейла си. Щом ги съзря, ги взе и бързо излезе от помещението. Колкото и да не искаше, се налагаше да посрещне Сиченг на летището...
Нескопосано навлече суичъра си и якето отгоре му. Излезе от имението, забил очи в телефона си. Трябваше да си повика такси, което щеше да отнеме доста от времето и парите му.
-Джемин! - Той се застопори на място, сетне въздъхна от досада.
Джехюн го настигна бързо, задъхан и навлече ядно сакото си.
-Къде отиваш?
Нана го огледа обстойно от горе до долу, присвил леко очи. За момент сякаш мозъка му блокира и забрави напълно това, което бе тръгнал да прави.
-П-прибирам се?
-При Сиченг? - Джехюн бе повдигнал вежди, а погледа му бе обвинителен.
-Казвай какво искаш, губиш ми времето.
-Нима имаш толкова натоварен график, че вече не мога да говоря с теб? - По-големия се подсмихна подигравателно, което напрегна Нана.
И малкото му останало добро настроение, изчезна напълно. Джехюн му се присмиваше толкова явно... Джемин игнорира това е продължи по пътя си, долепяйки ухо до телефона. Не след дълго, каза адреса на таксиметровия шофьор и остана пред портите на имението. Имаше тридесет минути на разположение да подреди мислите си.
-Мога да те закарам.
-Не, благодаря.
-Сигурен ли си? - Дже продължи да настоява.
-Казах, че няма нужда! - Нана нервно бръкна в джоба на дънките си.
Взе портфейла си, като започна да брои парите в него. Таксито щеше да му вземе много, но го предпочиташе пред това да прекара половин час с Джехюн. Чу как той запалва автомобила си, готов да излезе от гаража и се отдръпна встрани.
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...