addiction

°35°

Джехюн отвори рязко очи, дишайки шумно и тежко. Огледа се стреснато наоколо и установи, че бе в стаята си в имението. Все още чуваше писъците пропити със страх и болка, агония. Надигна се немощно до седнало положение, опитвайки се да успокои пулса си. Не помнеше как се бе озовал тук, но не го и интересуваше. Видя тялото на Лиза до себе си и се видя принуден да остане тих.

Тя спеше спокойно, дишането ѝ бе равномерно, беше се стоплича на мястото си.

Той взе кутия с цигари от чекмеджето до нощното си шкафче и се изправи. Излезе на голямата тераса и подпря ръце на златния парарет. Загледа се в гледката на гората пред себе си. Винаги се бе радвал, че иманието бе далеч от града, сред природата и никой не знаеше за него. Не бе в нищото, но бе достатъчно далеч от населения и шумен град.

Запали цигарата, като вдиша дълбоко от отровата ѝ. Мислите за Джемин не се завабиха и той се прокле за дето въобще бе заспал... Вгледа се в леко полюшващите се клони на дърветата и стисна силно очи, усещайки парещото чувство в гърдите си. Обърна се бавно и се вгледа в стъклания часовник на стената, който ярко с червени цифри изписваше, че е едва четири сутринта.

Обърна се отново, като вдиша от цигарата. Усети се по-спокоен и издиша дима.

Факта, че Джемин бе целунал друг, се забиваше яростно в съществото му. Чувстваше се унизен, не достатъчен, слаб, ненужен. Мразеше тези чувства и се надяваше никога повече да не ги усети, но ето, че сега го преследваха навсякъде. Самочувствието му бе изравнено със земята...

Нима наистина не бе достатъчен за Джемин? Имаше ли друг в живота му?

Толкова копнееше да го зърне за миг, за да се увери, че е добре... И после просто да се предаде.

Да, искаше да се предаде, за пръв път в живота си. Онази искрица живот, онази борбеност, която лъхаше от него, сега бе заровена някъде много на дълбоко. Нямаше живот в него вече и той се мразеше затова. Мразеше се за дето си бе позволил да се влюби, да обича.

Щом изпуши цигарата си, я загаси в пепелника. Легна отново, впивайки празните си очи в тавана, а самотата го събори.

Нямаше смисъл за него, нямаше смисъл от нищо.

***

-Ставай вече! - Чу се силния вик на Тейонг, който се опитваше да събуди Джехюн.