addiction

°1°

-Ти си пълен глупак. - Констатира Марк, гледайки Хечан.

Рождения ден на Джемин беше едва след няколко дни, бяха в мола, за да му изберат някакъв подарък. Макар Нана многократно да отказа, те не го послушаха.

-Млъквай, кучко! - Хюк демонстративно извъртя очи.

Взе голям пакет с презервативи и се отправи към касите. Минхюнг мигом се изчерви, щом продавача ги огледа обстойно. Сигурно си бе помислил, че е за тях двамата.

-Сега онзи си мисли, че е за нас. - Изсъска недоволно той, щом излязоха от магазина.

-Голяма работа. Сигурен съм, че Джехюн ще се зарадва на това. - Рече той, размахвайки пакета в ръката си. - Ще го оползотворят добре, вярвай ми.

Времето навън бе прекрасно, слънцето напичаше силно, топлейки целия град. Минувачите им хвърляха бегли погледи, но нищо повече.

Марк се изчерви, сетне грубо взе кутията с презервативи, прибирайки я в джоба на дънките си.

-Защо точно това?

-А какво друго предлагаш?

-Парфюм? Тениска, може би? Или гердан, знам ли.

-Това са глупави подаръци.

-Нана дори не искаше подарък.

-Престани вече! - Тросна се сърдито Хюк.

Забърза крачка напред. Знаеше, че не бе добра идея да взима нещо за рождения ден на Джемин, с Марк. Качиха се в колата на по-големия, като Хечан продължаваше да се цупи.

Потеглиха и не след дълго пристигнаха пред къщата на Джехюн.

Щом се върнаха от почивката си на морето, Дже настоя Джемин да се премести окончателно при него. Нещата вървяха повече от добре и Джунг-Хо им пращаше пари от време на време, макар да нямаха нужда.

Трябваше да организират всичко едва за няколко дни. Джехюн им бе казал, че ще се заеме с окрасата, щом настъпи деня. Всичко останало, бе оставил на другите.

Донгхюк и Марк навлязоха в къщата, мръщейки се.

-На какво мирише?

Марк повдигна рамене, като навлезе в големия хол. Ясно съзря пушека идващ от кухнята, сетне се затича натам.

Джемин стоеше прав на барплота, който бе близо до готварската печка. В ръката си държеше кърпа и ужесточено я размахваше наоколо.