addiction

°78°

Джехюн караше бързо из улиците. Кун му бе съобщил, че Дойонг и Чонло са поръчани. Джони, Юта и Марк бяха накъде зад него и той бе напълно погълнат от идеята да спаси брат си. Сменяше умело лентите на пътя, а автомобила криволичеше по пътищата.

Бе толкова уплашен, че бе готов да заплаче. Единствено можеше да бъде благодарен на Кун, че успя да се свърже с него навреме. Всичко сега бе в негови ръце. Натискаше педала за газта до дупка, но имаше чувството че едвам се движи, че ще бъде твърде късно, когато пристигне...

Напрежението напълно замъгли трезвото му съзнание и без да мисли много мина на червено, като зави наляво. Погледна вяло в огледалото за задно виждане и видя единствено колата на Марк. Стисна силно волана и се съсредоточи върху пътя. Изведнъж пред него се появиха откъслечни спомени от онази катастрофа. Тогава беше толкова ядосан... Сега бе уплашен.

Никога преди не бе изпитвал такъв страх. Спомена бе стряскащо отчетлив и реален, че той рязко зави надясно, сменяйки лентата отново. Отърси глава и вдиша дълбоко въздух. Този спомен бе останал дълбоко в съзнанието му, това беше травма.

-Въобразяваш си. - Промълви ядно той.

Окопити се едва, когато съзря Чонло, който тичаше по тротоара. Изстрелите достигнаха до слуха му и той усили скоростта, щом съзря, че брат му се качва в колата на Юта. Чонло бе в безопасност и това му позволи да си поеме дъх.

Изстрелите бяха спряли и Джехюн бавно намали докато не спря напълно. Увери се, че оръжието му е в него и изскочи припряно от автомобила. Скърцането на гуми привлече вниманието му и той видя как златисто БМВ се отдалечава бързо. Същото БМВ, което видя когато убиха баща му...

Джони и Марк изтичаха разстоянието до него, сетне си поеха шумно дъх. Джехюн зашари с очи наоколо, отвсякъде се чуваха писъци и полицейски сирени. Съзря нечие тяло обляно в кръв и плахо се отправи натам. Имаше няколко човека, вайкайки се, някои бяха изпаднали в истерия. Дже ясно видя страха в очите на хората. Проправи си път до там и унемя, дъха му секна.

Дойонг лежеше неподвижно на земята, а той ясно видя дупката от куршум в главата му. Кръвта шуртеше обилно от гърдите му, а очите му бяха широко отворени, страха четеейки се в тях.

Дойонг беше мъртъв, не дишаше...

Джехюн усети, че краката му се подкосяват и отстъпи хаотично назад, блъскайки се в случайни хора. Дочу риданията на Марк, което сякаш заби острието по-надълбоко в сърцето му. Качи се ядно в колата си и тръгна след златистия автомобил.