addiction

°48°

Беше тихо и той го изпиваше с поглед. Гърдите на Донгхюк се повдигаха равномерно, бе спокоен в съня си. Лека усмивка се настани на устните на Марк, сетне той нежно погали ръката му. Хюк се възстановяваше бързо и по-големия можеше единствено да бъде благодарен затова.

Джунг-Хо бе тук, говорейки с лекаря, тъй като Джехюн го нямаше. Можеше да се наслади на времето си прекарано с по-малкия, насаме. Минхюнг все още бе на тръни, бе ядосан, бе обиден. Дже правеше това, което си поиска, без да го интересува... Не бе редно.

-Някога смяташ ли да се прибереш? - Тихия глас на Донгхюк пропи в тишината.

Марк премига на парцали, не очакваше, че по-малкия ще се събуди сега.

-Не. - Той поклати глава, усмихвайки се. - Джехюн се държи като задник, а Джемин се побърква все повече и все повече.

-Нищо ново. - Хюк кимна мрачно, реейки очи навън през прозореца. Прозя се тихо и се размърда на мястото си.

Мразеше това... Мразеше факта, че всичко се повтаря.

-Нана го наби. - Марк се засмя леко.

Донгхюк разшири кумично очи, асимирилайки чутото.

-Нима? Наистина? Защо? Как така?

-Дълга история, но го ступа добре.

Хечан се засмя, карайки и по-големия да се засмее.

-Не мога да павярвам. Джемин да удари Джехюн, нещо не е наред.

-Нищо не е наред. - Минхюнг сведе глава, мигом усмивката падайки от лицето му.

Въздъхна тихо, отбягвайки очите на по-малкия. Не искаше да го притеснява излишно, на всеки от тях му бе тежко... Тишината ги погънла, а обстановката стана някак тежка и неприятна. Мириса на лекарства бе погълнал цялото пространство, единственото, което се чуваше, бе хилядите стъпки на лекарите.

-Кога ще мога да се махна от това място? - Хечан прекъсна тишината, следеейки зорко по-големия.

Марк надигна глава, но така и не го погледна.

-Надявам се скоро, Хюки. Лекарите казаха, че се възстановяваш бързо.

По-малкия кимна вяло. Размести възглавницата си и се облегна на рамката на леглото.

-Марк, какво ти е? - Той продължаваше да го изучава с поглед, а Марк все така отказваше да срещне очите му.