Очите му шариха из листовете дълго време. Парещата болка не го спря, нито пък вече изгряващото слънце. Джехюн прочете всяка думичка от всеки един лист, не пропусна нищо. Беше ги оставил настрана, загледан в една точка. Мислите му се прехвърляха из съзнанието му, обърквайки го още повече.
Сиченг искаше нещо, което Джехюн нямаше как да му даде...
Игнорира натрапчивите мисли, които заплашваха да го съсипят из основи и взе една цигара от кутията. Вдиша силно от отровата ѝ и прибра документите, заключвайки шкафа. Минаваше десет сутринта, а той отново не бе мигнал цяла нощ. Все още не можеше да повярва, че Джой бе готова да го убие. Или по-скоро не искаше да вярва... Това успя да го задържи буден цяла нощ.
Затвори очи за миг, облягайки се назад в кожения стол. Неприятното главоболие и щипещата болка в очите не спираха да го преследват и това го дразнеше. Вдиша отново от цигарата и си наложи да спре да мисли. Трябваше да прочисти ума си и да си изготви план за действие. Не биваше да продължава така.
Щом допуши цигарата, загаси фаса в пепелника и излезе от кабинета. Отправи се съм кухнята с бавни крачки, заслушан в плашещата тишина, която тегнеше наоколо. В кухнята завари Юта, който правеше кафе.
-Добро утро. - Поздрави тихо японеца.
Дже кимна вяло и се настани на голямата маса, потропвайки нервно с пръсти.
-Благодаря. - Рече той, обхващайки топлата чаша с кафе.
Юта направи второ за себе си и седна мълчаливо срещу него. Отпи малка глътка от кофеиновата напитка и зашари с очи наоколо. Джехюн бе свел глава, но японеца ясно видя тъмните гръгове под очите му, които сякаш се влошаваха с всеки изминал ден.
-Изглеждаш ужасно.
-Знам. - Дже повдигна небрежно раменне, все така със сведена глава.
Умората го съсипваше... Безсънието и вечната тревога.
-Откога не си спал?
-От три дни.
-Защо?
-Би ли спал на мое място, ако аз се бях опитал да те убия?
-Не. - Гласа му бе тих и някак плах. Юта се прокашля и отново отпи от кафето си, сетне заговори пак. - Както и да е. Какво ще правим със Сиченг?
-В колко часа ще бъде в Корея?
-След около четири часа. Директно от летището, хората му ще го вземат. Наркотиците ще са в тях за по-голяма сигурност.
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...