addiction

°15°

Ръцете му вече трепериха и хиляди пъти си каза да не го прави. Стоеше и се взираше за стотен път в това. Без да мисли повече, го разопакова нескопосано. Белия прах бе напът да се разсипе на пода, но той увладя положението.

Поклати глава сякаш на себе си и го остави на нощното шкафче, все така взирайки се в наркотика. Не беше редно и той го знаеше. Докосна прахчето с върха на показалеца, сетне го огледа от близо.

Иглеждаше странно, заключи наум той. Понечи да го опакова отново, когато Марк влезе в стаята. Той се застопори на място, впивайки очи в Джемин.

Премижа няколко пъти и с ядни крачки се приближи към него. Нана щеше да заговори, но мигом млъкна, усещайки тежката плесница на Минхюнг. Главата му клюмна на една страна и той стисна силно очи.

-Какво, по шибаните дяволи, вършиш? - Изкрещя възмутен Марк.

Той гледаше тук към Джемин, ту към белия прах, не знаейки какво да си мисли.

-Н-нищо на-аистина.

По-големия го изгледа на кръв, запечатвайки с тиксо пакета отново. Бе му трудно с тази счупена ръка, но успя. Взе го, сетне отново заговори.

-Защо си го отворил? Взе ли?

-Н-не. - Нана сведе глава.

Почувства се страшно малък в този момент. Минхюнг му бе като по-голям брат и той не искаше да го разочарова. По-големия се опита да разчете емоцията му, но безуспешно. Беше виждал Джемин да пуши трева и да употребява амфети, но това беше отдавна. Бяха малки и глупави.

Колко години бяха минали? Четири? Пет?

Беше отдавна... И той нямаше да му позволи отново да направи нещо подобно. Не искаше да вижда онзи Джемин... Стария, наранен, изгубен и немощен Джемин.

-Защо?

Нана не отговори. Нямаше какво да му каже, дори и той не знаеше. Марк напусна тихо стаята щом мълчанието продължи твърде дълго, оставяйки го сам с мислите му. Радваше се, че бе дошъл навреме.

Джемин седна на леглото, въздъхвайки. Сякаш реалността го удари през лицето и той се почувства още по-нищожен. Наистина ли щеше да го стори? Просто така?

***

Джехюн и Джони навлязоха в тихото имение. По-ниския се отправи към кабинета на баща си с ядни крачки. Все още нервите не го оставяха, бе афектиран, но не биваше да го показва пред Джунг-Хо.