Момчетата пътуваха към клуба. Марк и Джемин стояха отзад, реейки празни погледи през прозорците. Джено шофираше бавно, навън вече бе тъмно, макар да бе едва пет следобед. Хвърляше бегли погледи на двете момчета отзад, но не понечи да проговори. Тихата музика се разнасяше наоколо, колкото да запълни тежката тишина между тях.
Минхюнг се размърда на мястото си, усещайки че бедрата му започват да се схващат. Не желаеше да идва, но нямаше голям избор. Единствено имаше нужда от сън и спокойствие.
Както и от Донгхюк...
Джено паркира пред клуба, впил поглед в колата малко по-нагоре по вече тъмната улица. Бе голям Мерцедес, а около него стояха три, на пръв поглед млади момчета. Не отдаде внимание на това и излезе от автомобила, като го заобикали и отвори вратата на Ронджун. Постави пеперудена целувка на бузата му и заедно се отправиха към входа на клуба.
Джемин правеше бавни, миши крачки, нямайки сили за нищо. Сърцето му ускори ритъма си, надяваше се да види Джехюн... Поне за няколко кратки мига. Студа навън сякаш избистри съзнанието му до известна степен.
Навлизайки в нощния клуб, съзря една пълна бъркутия. Джони бе взел всички столове от бара и ги бе оставил в единия ъгъл на голямото помещение.
-Боже, най-накрая! - Промълви немощно високото момче, събирайки боклука в някакъв голям черен човал.
-Какво се е случило тук? - Ронджун бе меко казано потресен.
-Джехюн каза, че иска да смени столовете, сепаретата и бара. Тъй че, се налага да ги изхвърля.
Джено разтри нервно слепоочието си.
Джехюн бе глупак.
-А той къде е?
Йонгхо единствено повдигна рамене в неведение и постави последния въртящ се стол, в голямата купчна при останалите. Седна тромаво на едно от сепаретата, запалвайки си цигара. Неистово желаеше да прасне Джехюн през лицето, но нямаше никакви сили да се разправя с него.
-Загубил си е ума. - Констатира недоволно Джено и седна срещу Джони.
Зашари наоколо с очи, установявайки, че ги чакаше много работа.
-Нима наистина си въобразява, че ще свършим всичко това, без него? - Хуанг се настани до гаджето си, вече крайно изнервен.
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...