addiction

°84°

-Идваш ли? - Попита Йонгхо, докато заключваше колата си.

Бяха пристигнали до имението без проблеми. Всеки от тях бе на тръни, но нищо лошо не се случи. Джехюн взе документите, бяха останали живи и никой не бе по петите им.

-Д-да, само момент. - Те кимна леко и затвори прозореца си.

Сведе глава надолу, а кръвта се стичаше по белите кожени седалки. Отдръпна ръката си от раненото място, а длънта му бе в кръв. Болката беше твърде раздираща, не можеше дори да отвори вратата...

-Побързай, защото имаме и друга работа. - Промълви весело Джехюн, отваряйки вратата на шофьорското място.

Зейна с отворена уста, зървайки кървавата гледка. Остави малката купчинка с листове върху колата и обхвана нежно ръката му. Спря сякакви действия, щом Тейонг простена гърлено.

-Н-не мога!

-Трябва да слезеш, трябва да повикам лекар. Защо не ми каза?! Как можа да шофираш до тук в това състояние?

Тейонг въздъхна и затвори очи, усещайки внезапна умора. Хилядите въпроси на Джехюн кънтяха из съзнанието му, което го изтощи до краен предел.

-Тен, обади се на лекар! - Силния му вик прокънтя из паркинга на имението и се върна при тях като ехо.

Тайландеца тъкмо бе понечил да влезе в огромната сграда, но се спря. С бързи крачки се върна при приятелите си, докато набираше номера на спешна помощ.

-Не, не линейка. В болницата ще ни познаят, трябва ни лекар, който да дойде тук.

Зървайки Тейонг, Тен остана спокоен. Очите му зашариха из екрана на телефона и щом зърна номера на лекаря, който търсеше го набра.

-М-моля те, не заспивай. Остани с мен. - Дже стисна леко рамото му.

-Я, се успокой! Няма да умирам, просто болката е нетърпима.

Дже кимна хаотично и сведе очи надолу. Кръвта все така шуртеше от раненото място.

-Губи твърде много кръв. - Той едва съума да го пусне. - Отивам за бинт.

Тен кимна леко, сетне заговори с лекаря. Джехюн се затича към входа на имението, а в главата си прехвърляше сцената. Що за глупак беше? Как позволи това да се случи? Как не забеляза? Претича бързо през големия хол и се затича по стълбите към втория етаж, игнорирайки въпросите на другите.