addiction

°44°

Джехюн все още бе в болничната стая, а Марк не понечи да влезе. Искаше да остане сам с Донгхюк и Дже да не му се мярка пред очите. Едва сдържаше желанието си да удари Джехюн тук и сега и той да бъде следващия на болнично легло.

Все още можеше да чуе думите, които бе казал на Джемин вчера.

Джемин не бе курва... Бе наранен, бе празен и понякога глупав и груб, но не бе курва. И никога не е бил.

За разлика от Минхюнг, Джено или Ронджун, нямаше да са толкова сдържани към Джехюн щом го видят.

Не след дълго, двамата се появиха, носейки топло кафе и сандвичи. Ронджун седна до Марк, отдъхвайки си, сетне заговори.

-Какво става с Джемин? Преди малко профуча покрай нас, без да казва каквото и да е. Изглеждаше разстроен.

-Познай от три пъти. - Изсъска злобно по-голямото момче, впил очи във вратата на болничната стая.

Очакваше Джехюн да излезе от там всеки миг, и тежко му и горко, щом Ронджун го видеше. Да не говорим за Джено... И точно това и стана. Дже излезе от стаята, като тихо затвори вратата.

Само щом го зърна, Хуанг се изправи  на крака, заставайки плътно пред по-големия.

-Ти за кого се мислиш, а? - Извика ядно той, гледайки на кръв момчето пред себе си.

Дже се сепна за миг, мигайки на парцали. Свъси неразбиращо вежди.

-Какво ти става пък на теб? Не е нужно да ми викаш, в болница сме все пак.

-Не искаш ли с Донгхюк да си размените местата, боклук?! - Джено не остана по-назад.

Изблъска Джехюн, карайки го да загуби равновесие. Залепи гърба му до стената, сетне се приближи още повече до по-големия. Джехюн не отделяше очите си от него, не знаейки какво става.

-Какво ме зяпаш? Попитах те нещо!

-Не викай, идиот! Донгхюк заспа.

-А ти си мери приказките. - Озъби се Хуанг.

Марк стоеше настрани, наслаждавайки се на гледката. Щеше да се намеси единствено ако се стигнеше до бой, но определено остана доволен от това, че Джехюн бе сам, притиснат в ъгъла.

Заслужаваше го. А Ронджун можеше да го разстрои само с думи, ставаше ли на въпрос за Нана.

-Какво ви става? - Възкликна ядосано Дже. Постави ръка на рамото на Джено, в опит да го отдръпне от себе си.