addiction

•епилог•

-Добре ли си? - Попита тихо Марк.

Чонло бе забил очи в една точка, всичко преповтаряйки се в ума му. Бе влязъл в участъка, после и в съда, взриви сградата, скочи от движещ се автомобил... Имаше оръжие в себе си.

Не, не бе добре. Бе травмиран и единствено искаше да затвори очи, да заглуши звука на изстрелите в съзнанието си.

-Хей. - Марк го повика, но отново нямаше реакция. - Справи се чудесно!

-И в-все пак, Джехюн о-отново остана сам.

-И сам да е, пак ще се справи. Познаваш го.

И въпреки това, нещо вътре в Чонло му подсказваше, че нещо лошо бе напът да се случи...

***

Тен ядно натискаше педала за газта, виждайки как Джехюн едва смогваше да им избяга. Не знаеше откъде идваха всичките тези хора и какво искаха от тях, след толкова време.

А уж нямаше да вдигат шум и да се набиват на очи...

-Донгхюк, моля те, стегни се! - Проплака немощно тайландеца.

-Имаш ли представа колко е трудно да стреляш със скапана къртечница?

-Повярвай, имам!

-Откъде я изкопахте въобще? - Хюк се бе показал през отворения прозорец на автовомибила и стискаше силно оръжието.

-Давай! - Тен вече бе зад Джехюн и Хюк кимна сякаш на себе си.

Оръжието бе добре закрепено и въпреки това, Хечан усети как залиташе назад при всеки изстрел. Стреляше на посоки, само насочваше къртечницата накъдето му видеха очите.

-Може ли да им хвърля една граната? Или каквото е това нещо?

-Не! Недей.

-Скучен си, Тени Пени.

-Изнервяш ме вече! - Извика ядно дребното  момче.

-Добре, добре, гледай си пътя.

Хечан отново се съсредоточи, оръжието изстрелваше патроните със скоростта на светлината.

Определено комбинацията от Тен и Донгхюк не бе най-добрата идея...

Джехюн не знаеше накъде да поеме, но виждайки Тен зад себе си, се почувства една идея по-спокоен. Дланите му се бяха изпотили и трудно удържаше волана. Знаеше, че не му остава много време, тъй като горивото привършваше.