Изкуствената светлена дразнеше очите му и въпреки това, не можеше да ги откъсне от малкото човече пред себе си. Бе толкова тихо, че той успешно доловяваше странните звуци, които Лиза издаваше.
Тя имаше очите на Джехюн... Бяха същите.
Джемин преплете дългите си пръсти в косата си, дърпайки я назад. Изправи се от мястото си и отвори прозореца, вдишвайки от зимния вятър. Навън бе спокойно, нямаше жива душа, но неговата, в момента гниеше сама...
Джой бе отишла до магазина, за да вземе някои неща за Лиза и той се видя принуден да остане с нея.
Побърза да затвори, щом стана твърде студено. В малкия апартамент на майка му, тегнеше мрак и той натисна ключа за светлината в хола. Постави малкото момиченце до себе си, пускайки телевизора.
Даваха някакви новини и той неволно се заслуша. Бе по-добре, от това да се взира в Лиза, която бе копие на Джехюн...
-Издирва се малко момиченце, на около три годинки. Отговаря на името Джънг Лиза.
Джемин свъси вежди, а на телевизора се показа снимка на малкото момиченце.
-Открихме майката мъртва преди две седмици при банков обир, но извършителя все още е неизвестен. Моля, ако я видите някъде, веднага докладвайте в полицията.
-Чудно. - Отсече тихо Джемин.
Нямаше как да избягат от това... Каквито и да бяха и с каквото и да се занимаваха. Думите на водещия продължаваха да достигат до ушите на Нана.
Обири, катастрофи, отвличания, убийства, гонки.
А той знаеше точно кой бе извършителя.
Полициятя бе по петите му в този миг, а това не се нравеше на Джемин. Ядно натискаше всяко копче на дистанционното що види, докато накрая не смени канала.
Не можеше да гледа повече от това...
Вратата се отвори и не след дълго, Джой навлезе в малкия хол. В ръце имаше два плика и Нана стана, за да ѝ помогне. Трябваше да се разсее с нещо или в противен случай, щеше да се побърка.
-Добре ли си? - Тихия глас на майка му, погали нежно ушите му.
Той кимна вяло и остави единия плик на масата. Извади всички продукти като хаотично ги прибра в хладилника. Всичко останало бе за Лиза, Джой знаеше какво да прави с това.
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...