addiction

°4°

Слънчевите лъчи, навлизащи в стаята, го накараха да свъси вежди. Усещаше колко потно бе тялото му, а горещото слънце не му помагаше особено. Донгхюк премижа с очи, сетне се огледа наоколо.

Пронизващата болка в главата му, го застопори на място. Той простена тихо и разтри слепоочието си. Вчера бе изпил твърде много алкохол за отрицателно време...

-Някой да ми донесе вода, моля! - Провикна се той.

Бе преграхнал и след този вик, гърлото му запари. Не след дълго в стаята влезе Минхюнг.

-Наспа ли се, спящ грознико?

-Жаден съм.

По-големия кимна и се изниза от стаята. Хечан нескопосано дръпна завесите и застана в седнало положение. Марк му даде чаша вода и едно хапче, а той пресуши чашата за секунди.

-Благодаря.

Марк го бе отвел в имението, където бяха и всички останали. Джунг-Хо обичаше да държи хората си под око. Освен това, имаше много свободни стаи...

-Вчера пи доста.

-Да, съжалявам затова. Защо не ме откара вкъщи?

-Трябваше да те държа под око.

Донгхюк кимна, сетне се изправи. Виеше му се свят, но бързо свикна. Сега единствено искаше да си вземе студен душ.

-Ще се изкъпя и идвам.

Минхюнг кимна и го остави сам. Хюк взе една хавлия от трикрилния гардероб, взе и телефона си и навлезе в банята.

Пусна топла вода и щом ваната се напълни, се потопи във водата. Взе моболното си устройство и звънна на Джемин.

-Защо звъниш толкова рано? - Чу се сърдития глас на приятеля му от другата страна на линията.

Хечан се засмя леко, правейки някакви формички с върха на пръстите си по водата.

-Трябва да съм сигурен, че все още си жив.

-Вчера само ти се напи!

-Както и да е. Какво ще кажеш, по-късно да излезем някъде?

-Разбира се, обаче ти говори с Ронджун и Джено.

-Защо аз?

-Искам да спя. - Джемин затвори телефона, карайки Хюк да въздъхне.

Той остави телефона си настрана и се потопи още повече във водата.