addiction

°21°

-Наистина ли смяташ, че ще те търпи още дълго? - Попита скептично Йонгхо, присвил очи.

Джехюн караше на някъде, така и не пророни и дума. Правеше се, че е съсредоточен върху пътя, игнорирайки най-добрия си приятел. След вчерашния спор с Джемин, не го бе виждал повече. Не знаеше какво да си мисли вече...

-Онази се появи. - Промълви недоволно той.

-Коя?

-Забравих ѝ името. - Той щракна с пръсти, сякаш това щеше да му помогне да се досети. - Момичето с, което преспах преди доста време.

-Тази, която каза, че е бременна от теб?!

-Същата. По-скоро някаква служителка от закрила на детето. Нямало кой да гледа детето.

Джони зейна с отворена уста, опитвайки се да асимилира всичко. Не се бе виждал с Дже едва само два дни, а се бяха случили толкова неща. Той разтри слепоочието си и въздъхна шумно.

-Какво ми говориш в момента?

-Каквото чу. - Изсъска злобно той, завивайки наляво. - И на всичкото отгоре, Джемин беше свидетел. Онова малко изчадие беше с нея.

-Нима току-що нарече детето си, изчадие?

-О, я стига! Дори не съм я искал.

-Значи е момиче?

Дже единствено кимна, вдишвайки дълбоко въздух. Само при мисълта, че онази жена иска да го ангажира с нещо подобно, го плашеше. Той не можеше да бъде родител, не искаше да бъде такъв. В начина му на живот, нямаше място за Джемин, какво оставаше за дете... Джехюн не можеше да си го представи дори.

Беше твърде опасно, рисковано и нередно да е във връзка с Джемин, а сега и дете. Едвам опазваше себе си и приятелите си на моменти, не можеше да поеме тази отговорност. Това не бе за него.

-И какво смяташ да правиш сега? - Попита Йонгхо щом тишината продължи твърде дълго.

-С това дете, нищо. Трябва да оправя кашата с Джемин напълно.

-Първо му се извини.

-Аз? Та аз нямам вина! - Възкилкна той, сякаш бе очевидно. - Поне не за всичко.

-Той страда.

-И на мен не ми е приятно, Джони! Нито пък ми е лесно.

-Знам това! Защо поне един път не отстъпиш и не оправиш нещата пръв?

-Престани! Имам нещо по-важно за вършене.