-Нямам телефон, нямам портфейл, а в него са ми документите, нямам пари и ключове. - Донгхюк бъбреше ли бъбреше, което напрегна другото момче допълнително.
Джехюн си наложи да остане спокоен. Шофираше бавно, бе взел колата на Джой и очите му шариха на всички посоки.
-Взели са всичко. - Продължи по-малкия.
-Знам. - Кимна Дже. - В мен също нищо не е останало. Обаче ти обещавам, че този задник ще си го получи. И то много скоро.
-Какво смяташ да правиш?
Джехюн замлъкна, търсейки правилните думи. Все още нямаше ясен план, но идеите бавно навлизаха в съзнанието му.
-Ще използвам единственото, което има, срещу него.
-И какво е това?
-Джемин.
Донгхюк зейна с отворена уста, взирайки обърканите си очи в него. Не им оставаше много път и той прецени, да не продължава темата. Знаеше, че каквото и да му каже, Дже е упорит и си знае своето. Взе неговия пример и също се огледа предпазливо наоколо. Нямаше никого.
При ареста, бяха взели всичките вещи, които бяха в тях. Джехюн бе невъоражен, нямаше документи за самоличност, всъщност и двамата нямаха такива... Това бе още един проблем, към всички останали.
-Марк ще се върне обратно тук. - Промълви тихо Дже.
Донгхюк кимна едва забележимо и очите му пробягнаха навън. Красивата снежна покривка бе пленителна. Спокойствието навън.
-Нищо ли няма да кажеш?
-Какво очакваш да кажа? - Хюк въздъхна изморено и затвори очи за миг, облягайки се назад в седалката.
Предполагаше, че Джехюн се опитва да поддържа някакъв разговор, тъй като тази тишина бе убийствена... Но темата "Марк" не бе за предпочитане. Не и сега.
-Все нещо. - По-големия повдигна рамене и го погледна бегло, сетне отново се съсредоточи върху пътя. - Знам ли, ти го обичаш, той те обича и се връща.
-И ти обичаш Джемин! Обаче не сега е момента за любовни изяви.
Сякаш това малко или много върна Джехюн на земята и той кимна мрачно. Усили скоростта едва едва и повече не проговори. Когато паркира в големия двор на имението, претърси жабката и отри револвер. Щеше да му свърши работа. Двете момчета слязоха хаотично от автомобила, продължавайки да хвърлят погледи насам-натам.
KAMU SEDANG MEMBACA
addiction
Fiksi PenggemarБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...