И второта книга е завършена🥳
Благодаря от сърце на малкото хора, които останаха до края на продължението.❤️
До края се опитвах да поддържам ролята на бащата на Джехюн жива, да присъства в книгата по някакъв начин, тъй като той има голямо значение за израстванито на един от главните герои, а и заради лични причини.
Мога да твърдя, че всеки един вот и коментар ме надъхваше мега яко да продължа да пиша и като цяло да имам волята да довърша започнатото.
Разбира се, имаше страшно много моменти, в които не бях сигурна в себе си и не ъпдейтвах с месеци... Благодаря, че проявихте търпение.
Психически съм много свързана и привързана към тази книга, предполагам някои от вас са го усетили😄
Определено ще ми липсва тази история, тъй като връзката ми с персонажите наистина стана силна. Това е първата и сигурно последна книга, в която изграждам перносажите си с цялото си сърце и честно ви казвам - обичам всеки един от тях:)
Във всеки един от тях, има частица от мен, която сте опознали малко или много.
Оставям края леко отворен, включете малко въображение;)
Надявам се края да ви е допаднал все пак.
Та какво е мнението ви?
Отново, огромни благодарности към всеки един от вас<333
Ако имате някакви въпроси, ще се радвам за им отговоря^^
KAMU SEDANG MEMBACA
addiction
Fiksi PenggemarБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...
