addiction

°49°

Ронджун и Джено слушаха внимателно разказа на Донгхюк. Той дишаше неравномерно и от време на време гласа му го предаваше. Оплиташе си езика, говореше бързо и от това, ясно си личеше колко ядосан беше. Едва удържаше емоциите си, не знаеше какво се случва с него.

Може бе думите на Марк му бяха повлияли, но той нямаше да го признае дори пред себе се. Всячески отказваше да повярва на това, което бе чул. Плачеше му се, противно на очакванията. Всичко в него бушуваше... Съществото му обаче се противеше. Нямаше да заридае, на и сега, когато бе ядосан.

Но знаеше, че след яростта му, идваше тъгата и хилядите мисли, от които не можеше да избяга.

-Хюк, успокой се! - Отсече Джено, чувайки същото изречение за трети път, пълно с много цветущи думи по адрес на Минхюнг.

Ронджун от своя страна, продължаваше да слуша едно и също. Донгхюк бе объркан. Следеше го зорко с очи, знаеше, че скоро щеше да се срине.

-Блъфирал е. Стига глупости, това не може да е вярно. - Увери го Джено и му подаде шише с вода.

Хюк отпи припряно от него, преглъщайки бързо, сетне отново промълви ядно.

-Той се е побъркал! Как смее да ми говори така? Какво му става?

Джено поклати глава, лека усмивка се настани на устните му.

-Престани да нервничиш.

-Джено, той знае. - Констатира тихо той, свеждайки глава.

-Знае какво?

-Знае, че съм влюбен в него.

Джено замлъкна, търсейки правилните думи, но нямаше такива.

Вярно, бе забравил затова.

След толкова много време, Хечан най-накрая се усмели да признае това, което таеше в себе си. Дълго го отричаше пред себе си, бе цяло чудо, че му бе казал...

-Всичко ще се нареди. - Промълви разсеяно Джун, все така стоящ на стола до леглото на приятеля си. - Сигурен съм, че не мисли това, което е казал, Хюк. Той те обича.

-Не, не ме обича. - Прошепна мрачно той, отново свеждайки глава.

Мразеше това задушаващо гърдите чувство.

***

Джехюн шофираше с бясна скорост по улиците. Кун се бе хванал за дръжката на вратата и инстинктивно бе залепил гръб за кожената седалка. Всичко покрай тях се размиваше, сливаше се в една цветна каша. Навън отдавна бе тъмно и студено.