addiction

°40°

Джехюн си поръча уиски и се настани на едно от свободните сепарета. Джони стоеше срещу него, впил обвинителните си очи в тези на по-ниския. Потропваше нервно с крак, чакайки да чуе идеята на Дже. Бе сигурен, че е поредната глупост...

-Ще говориш или не?

Джехюн разклати леко чашата си, не откъсвайки очи от алкохолната напитка. Мислите му бяха на всякъде, но в същото време, и никъде... Бе разсеян, не можеше да стои на едно място. Не бе себе си тези дни и това го изяждаше жив.
Въздъхна изморено, сетне заговори с дрезгав глас.

-Ще направим някои промени тук.

Йонгхо отпи солидна глътка от студената вода.

-Какво имаш предвид?

-Каквото чу. - Отсече недоволно Дже. - Ще обновим мебелите, ще включим още видове напитки. - Той замлъкна за миг, обмисляйки нещата още веднъж. - Ще вкараме и стриптийзьорки.

Високото момче подбели очи, чувайки небивалиците на най-добрия си приятел. Клуба нямаше нужда от такива неща... Бизнеса се развиваше повече от добре.

-Защо?

-Повече пари, мили ми приятелю. - Той изпи остатъка от алкахолната напитка на екс, като остави чашата със звук на масата.

-Накъде повече?

-О, я стига. Винаги може повече.

Джони повдигна вежди, мигайки на парцали.

Мразеше този Джехюн... За жалост знаеше какво се случва с него.

-Започваме от утре. Уведоми персонала, наеми хора и затвори клуба.

Йонгхо го проследи с очи, гледаше го на кръв. Отпусна се назад в мекия кожен диван, като прокара ръце през косата си. Чувстваше се изцеден психически и физически... Имаше толкова неща на главата, а Джехюн започваше да губи разума си. Мамка му, нищо не вървеше на добре.

***

Минхюнг навлезе в болничното заведение като фурия, дишането му бе тежко. Огледа се хаотично наоколо, единствено виждаше лекари, лекари и лекари. Припряно спря един от тях, питайки за Донгхюк.

-Състоянието му все още е лошо, не мога да ви пусна при него. - Лекаря бе привидно млад.

Марк взря очи в него, надявайки се, че ще го разубеди по някакъв начин.

-Моля ви, важно е.