addiction

•104•

-Би ли намалил?

-Съжалявам. - Шяоджун постепенно намали скоростта.

-Защо се появи?

Джун усети настоятелния му поглед и се прокашля нервно. Колкото и да се опитваше да се сдържа, знаеше че щеше да се изпусне.

-Попитах те!

-Джехюн ме помоли преди няколко дни да те наглеждам от време на време, това е.

Нана кимна някак обидено и отклони поглед от него, реейки го някъде навън.

-Не ми е нужна бавачка.

-И все пак ти бях от помощ.

-Виж, Джун, аз не съм Джисънг. Не е нужно да го правиш, чувствам се отвратително.

-Защо?

Джемин не понечи да отговори, а Шяоджун не повтори въпроса си. Останалия път премина в пълна тишина и когато пристигнаха, Нана побърза да излизе от автомобила. Вдиша дълбоко и отхвърли всичките си мисли... Предстоеше му поредния труден разговор с Джехюн и можеше да очаква всичко от по-големия.

Навлизайки в антрето видя, че обувките на останалите ги нямаше. Не отдаде внимание на това и се надяваше, че ще успее да го види. Не биваше да губи време в овъртания. Почука на вратата, сетне влезе, но следа от Джехюн, нямаше. Нана превъртя очи от досада, но не се отказа и се отправи към кабинета му.

Без да чука навлезе в помещението, сварвайки Джехюн, който бе заспал на бюрото. Лаптопа бе останал отворен, а около него бяха разпръснати документи. Джемин ги събра прилежно в купчинка, сетне го побутна леко по рамото.

-Джехюн. - Не му понасяше да го гледа толкова недоспал и изцеден откъм сили. - Събуди се.

По-голямото момче промърмори нещо в просъницата си и Нана се видя принуден да го побутне отново.

-Какво? - Сопна се той, без да отваря очи.

Джемин го стисна за рамото и Дже подсочи, оглеждайки се шашнато наоколо. Разтри ядно очи и вдиша дълбоко дъх, игнорирайки натрапчивото главоболие, причинино от безсънието.

-Трябва да поговорим.

-Отново?

Джемин седна на мястото срещу него и плъзна листовете по бюрото. Първоначално Джехюн не вдяна какво става, но няколко мига по-късно ги взе в ръка и разлисти първата страница.