addiction

°60°

Застанал пред вратата, Йонгхо си пое дълбоко дъх и обхвана дръжката, навлизайки в апартамента. Не знаеше какво трябва да стори сега, нито къде бе Тейонг... Трябваше да разбере от Джехюн, какво се бе случило предишния ден. Но не бе така лесно да го зърне отново. Тези три месеца му се сториха като година.

До слуха му достигнаха виковете на Джой, затова забърза крачка.

-Ти си виновен! - Изкрещя ядно тя, право в лицето му.

Джони се застопори на прага на хола. Джой удряше гърдите на Джехюн в яда си, той просто стоеше и поемаше ударите ѝ.

-Заради теб, всичко се провали! - Още един удар. Дже отстъпи назад, но Джой не понечи да спре. - Ти заряза всичко, остави приятелите си, но сега, когато имаш нужда от тях, се сещаш че си просто сам страхливец. Не заслужаваш такива приятели, не заслужаваш нито Лиза, нито Джемин. Не заклужаваш никого! Ти си виновен за смъртта на Джунг-Хо, чуваш ли? - Тя продължи да го удря.

Ударите ѝ бяха леки и Джехюн остана на място, слушайки тези небивалици. Неприятното чувство в гърдите му, го душеше, но той не понечи да стори нещо. Гледаше в една точка, някъде зад Джой, а сълза се стече надолу по лицето му, докато тя продължаваше да нанася леките си удари. Дори не я удостои с поглед, стоеше на едно място и поемаше всичко.

Шяоджун понечи да я отдръпне от него, но тя продължи да ридае и да го удря. Джони бе останал стъписан, на прага на хола. Очите им се срещнаха и той ясно видя как Джехюн си пое рязко въздух. Втора бистра сълза се стече по лицето му. Отдавна не чуваше какво му говори Джой, това което чу му бе достатъчно.

Хвана ядно китките ѝ, взирайки тъмните си ириси в нейните. Тя мигом притихна, като изсъска от болка. В очите на младото момче не се четеше нищо. Той пусна грубо ръцете ѝ, вдишвайки дълбоко. Знаеше, че ѝ бе трудно, знаеше също, че тя бе напълно права. Знаеше, че бе постъпил лошо към приятелите си, както винаги... Но това бе Джехюн.

Джони понечи да говори, но точно тогава очите им отново се срещнаха и той замлъкна.

Ако погледите можеха да убиват, вероятно Джехюн отдавна щеше да е мъртъв. Двамата се гледаха с омраза... Силна омраза, както никога до сега. Сякаш не бяха приятели цял живот, а врагове. Дже пръв прекъсна очния контакт, щом тишината взе превес.

-П-пази се. - Той стисна леко рамото ѝ, сетне я подмина.

По дяволите, трябваше да мине през Джони. Усети нечия топла ръка около своята и обръщайки се, зърна разтревожените очи на Чонло. Усмихна се едва едва, целувайки нежно челото на по-малкия. Обвинителните думи на Джой все още се разхождаха хаотично из съзнанието му.