-Марк! Хайде, побързай. - Тен се провикна.
-Млъкни, идвам.
Минхюнг навлезе в кухнята и пусна кафемашината, подпирайки се на шкафа. Джено закопчаваше униформата на Ронджун, който бе придобил недоволна физиономия.
-Къде са Лоло и Сънг? - Попита той, отпивайки от вече готовото си кафе.
-Всъщност всички са готови, само теб чакаме.
-Продължавайте да чакате, защото аз имам нужда от сутрешното си кафе!
-Вземете тези. - Йонгхо подаде два пистолета.
Джено го огледа обстойно, не разбираше от такива неща.
-Тежък е. - Хуанг го прехвърляше нескопосано из ръцете си.
Нито един от двамата не можеше да повярва, че докосва истинско оръжие и вълнението в тях се покачи за отрицателно време.
-Само два килограма.
-И как се очаква да го държа в една ръка?
-Ще свикнеш, а и ще ги използвате само при нужда.
-Как се стреля с това нещо? Много ли е шумно?
-Не. - Тен се засмя и взе пистолета от ръцете на Джено, сетне продължи. - Ако тежестта ти пречи толкова много, може да си помогнеш с другата ръка. Когато се прицелваш, задължително задръж дъха си и остани съсредоточен, но не се бави.
-И просто дърпам спусака?
-Да, лесно е. Първоначално може да ти пищи в ушите, но да се надяваме, че няма да се налага да ги използвате много. Само за защита. - Тайландеца бе повдигнал покозалец, гледайки ги изпод вежди. - Вземете и тези. - Той им подаде две уокитокита.
Ронджун и Джено останаха сами в кухнята и Хуанг заговори на тих тон.
-Ще бъде забавно. - Видимо бе развълнуван.
-Не очаквах, че ще стана убиец заради Джехюн. - Джено се усмихна леко, слагайки шапка на главата си.
-Никого няма да убиваме! Само ще се промъкнем в участъка.
-Забравих бронежилетки! - Тен отново навлезе в помещението. - Слагайте ги бързо, защото се забавихме достатъчно вече.
***
След час, Чонло, Джисънг, Джено и Ронджун излязоха от скъпото ферари в полицейски униформи. Задачата им бе да посетят Джехюн и да разберат в кой столичен съд щеше да се проведе делото. Ронджун щеше да бъде придружаващия полицай в съда, разбира се, ако си свършеха работата както трябва.
ESTÁS LEYENDO
addiction
FanficБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...