Риданията на Джемин все още се чуваха така отчетливо в другата стая, че на Джехюн му се искаше да отиде и да го прегърне. Вместо това, леко погъделичка Лиза, която се засмя звънко в скута му. Лека усмивка се появи и на неговите устни, но мигом изчезна, незабелязана от никого.
Той внимателно я постави на детското ѝ столче. Известно време оцветяваха заедно книжка с животни, докато Джой всячески се опитваше да успокои Нана. Джехюн нахрани Лиза, оцветяваха животинки и гледаха детски, но той така и не се разсея от мъчителния плач на Нана в другата стая.
Малкото момиченце бе твърде погълнато в оцветяването и той реши да я остави сама за малко. В малкия апартамент цареше хаос. Чонло и Джисънг си крещяха грубо в общата им стая, Хюк и Тейонг провеждаха напрегнат разговор и планираха разни работи, а Джони, Шяоджун и Хендери бяха до магазина.
Пълен хаос...
Дже почука плахо на вратата на спалнията на Джой, сетне чу позволение да влезе.
-Би ли ни оставила насаме за малко? - Гласа му беше груб и някак строг.
Джой го изгледа изпод вежди и Джехюн ясно видя болката в очите ѝ. Никоя майка не би искала да вижда сина си в такова състояние... Той самия не би искал да вижда Лиза в такова състояние в бъдеще. Все пак, тя склони и излезе, оставяйки ги сами.
Той преглътна тежко и не знаеше какво да стори или каже. Джемин избърса ядно стичащите се сълзи от лицето си и отказа да го погледне. Нервно Нана махна лилавия си суичър, тъй като усещаше как започва да се поти. Главоболието от реването не закъсня и той разтри слепоочието си.
Очите на по-голямото момче пробягнаха по тялото му и той видя дупките в ръцете му.
Дупки от спринцовки...
Джехюн унемя. Трябваше ли да попита? Щеше ли да получи желания отговор? Пред него се появи спомен. Беше открил спринцовка в банята, но така и не ѝ обърна внимание. А явно е трябвало.
-Какво е това? - Усмели се да попита най-накрая той.
Джемин инстинктивно прокара ръка по наранените места, свъсил вежди.
-Не ми се говори.
-Друсаш ли се?
-Казах, че не ми се говори!
-Това ще те убие, само казвам.
-Не се прави, че те е грижа. - Джемин впи влажните си очи в него и Дже ясно прочете яростта в тях.
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...