addiction

°32°

Гласовете се смесваха в главата му, всеки по-силнен от предишния. Бе някаква каша, а съзнанието му беше някъде далеч. Чуваше заглушена музика около себе си и надушваше цигарен дим. Виеше му се свят макар, че имаше превръзка на очите... Усещаше как всеки миг ще падне.

Надруса се, отново, а тъкмо бе излязал от болницата.

Сега не чувстваше нищо, нито вина, нито болка, нито пък нечия липса.
Помръдна се на мястото си, искаше най-накрая да го развържат.

-Е-ехо? - Промълви едва той.

Гласовете притихнаха и той настръхна за миг.

-Какво?

-Може ли да махнете въжето? Или поне превръзката.

-Не! - Извика се някакъв тип.

-Развържете го. - Отсече друг.

Миг по-късно Джемин усети ръцете си свободни. Изсъска от парещата болка, разтривайки китките си.

-Махни и превръзката.

Скоро очите му шареха паникьосано наоколо, червена светлина тегнеше из помещението. Премижа с очи, мръщейки се. Огледа обстойно хората пред себе си, установявайки, че не познава никого. В края на голямата стая имаше две момичета, които се натискаха. Буквално щяха да се изядат... Бяха оскъдно облечени, Нана предположи, че са курви.

Не го интересуваше.

-Кои сте вие?

Едното момче се засмя, на пръв поглед изглеждаше по-малък от него. Косата му бе неоново лилава, прилежно сресана, имаше и септум. Дънките му бяха толкова накъсни, че нямаше смисъл от тях...

-Аз съм Канг Джошуа. - Той протегна ръка напред, но Джемин единствено го изгледа с погнуса.

Явно той водеше парада, макар и да изглеждаше на пет.
Джошуа се прокашля, облягайки се назад в дивана. Отпи солидна глътка от питието си, сетне стрелна Джемин с поглед.

-Ако искаш да се спасиш, ще трябва да изпълняваш.

Нана впи очи в него, всичко му се размимаше пред погледа. Бе толкова неадекватен, толкова друсан, че дълго не успя да асимилира казаното.

Единствено поклати глава, сетне му се догади. Не можеше да си спомни кога бе ял за последно... Може би преди ден? Той подпря лакти на коленете си и вплете пръсти в косата си, скубейки се.