addiction

•98•

Джехюн претича през двора, виждайки едната отдалечаваща се кола. Дишането му бе зачестено и той отпусна ръце, като дулото на пушката се удари в земята. Из целия му двор имаше кръв, той самия бе в кръв. Нямаше си на представа как ще оправи тази кочина, но това бе най-малкия му проблем. Захвърли ядно тежкото оръжие на някъде и изрита малките камъчета.

-Вървете по дяволите. - Изсъска злобно той.

Бе на предела на силите си...

Потърси приятелите си с поглед и щом се увери, че са добре, отново навлезе в иманието. Всичко покрай него бе или счупено или преобърнато наопаки. Изрита ядно масата в хола, стъклото чупейки се. Изтри кръвта от лицето си, но това не помогна. Бялата риза отдавна бе станала червена... Ослуша се наоколо, знаеше че имаше някого тук.

-Добре ли си? - Тейонг се появи пред него, изражението му показваше колко бе уплашен.

-Направо чудно! - Джехюн се усмихна на среща му, вече не издържаше.

Той искаше да го фрасне, но стисна ядно юмрук. Трябваше да се успокои и да се увери дали тук имаше чужд човек или не. Подмина Тейонг като пътен знак и заизкачва бързо мраморните стълби към втория етаж. Отключи кабинета и го заключи от вътре, не искаше случката от вчера да се повтаря. Отвори лаптопа на Джунг-Хо търсейки програмата за камерите. Щом я откри, присви очи съсредоточен. Натискаше копчето и сменяше ъглите и стаите.

Не след дълго видя фигура в една от стаите. Погледна в долния десен ъгъл и видя номера ѝ.

-Пипнах те. - Той се изправи бързо от мястото си.

Отключи нескопосано вратата и се затича. Непознатия човек бе в съседната стая до тази на Хендери. Той отвори вратата и навлезе като фурия, насочил оръжието си към човека. Зейна с отворена уста, зървайки младо момиче, което задаваше време на бомбата. Тя се сепна и също насочи пистолета си към него.

-Какво се опитваш да направиш?

Тя заговори на китайски и той премига на парцали, отправяйки ѝ празен поглед.

-Знам, че ме разбираш. Говори на корейски, ако не искаш скапания ти китайски мозък, пръснат по стените!

Тя прихна в смях, сетне очите им се сключиха. От нея лъхаше студенина, а сините лещи я караха да изглежда още по-строга. Всяваше някакъв респект и той свали оръжието си.