addiction

°19°

Той държеше цигара в едната си ръка, карайки по пътищата. Силна музика кънтеше вътре в автомобила, хората наоколо му хвърляха сърдити погледи. Джехюн минаваше от лента на лента, изпреварвайки колите пред себе си.

Вдиша от отровния дим и постави ръка на вратата на колата. Усили още повече музиката, чувайки недоволните подвиквания на минувачите. Вече се свечеряваше и нямаше толкова коли по пътя.

Чудеше се къде да се дене, бягайки от самия себе си. Чувстваше се отвратително в кожата си, бе напрегнат. Стискаше силно волана с едната си ръка, чак кокалчетата му бяха побелели.

Самотата не му помагаше особено, имаше усещането, че е притиснат от всякъде. Не можеше да се успокои каквото и да правеше, затова просто караше безцелно из града. Не му оставаше нищо друго така или иначе... Вдиша отново от дима на цигарата, сякаш това щеше да го отърси от всичко. Все едно щеше да му помогне да избяга.

Ускори скоростта, щом не видя повече автомобили наоколо. Бе нащрек, имаше лоши спомени от безотговорното си шофиране, когато е афектиран. Намали музиката, затваряйки очи за миг. Всячески се опитваше да избяга от себе си, от Джемин, от всички и от проблемите.

Не можеше да проумее как всичко се срина за един кратък миг. Как въобще бе позволил такъв развой на нещата? Удари си мислено един, силен шамар, въздъхвайки. Мразеше това чувство на слабост, на уязвимост. Не биваше да позволява на никого да го вижда така, той не бе шибан слабак. Егото му бе твърде голямо, за да се разголи толкова много.

Рядко го позволяваше, дори и пред Джемин, който постоянно му повтаряше, че е безчувствен. Че е студен, някак далечен.

Нямаше безчувствени хора, макар и Джехюн да копнееше да е такъв. Понякога тези твърде силни емоции го натоварваха, усещаше как се задушава. Не можеше да го контролира, а искаше. Искаше просто да изчезне за миг, да бъде забравен, да игнорира всичко.

Така и не се видя с Йонгхо и останалите, не разбра какво се е случило. Нямаше сили за нищо, освен да мисли ли мисли. Тревогите не напускаха обърканото му съзнание и сякаш сам влошаваше нещата.

Шофирането и свежия нощен вятър, успокоиха съществото му до една степен, но не достатъчно. Въобще не подозираше, че някъде там, близките му се притесняват за него. Не помисли затова, просто отпраши.