addiction

°70°

Джой стоеше в стаята на Лиза и нежно галеше главата ѝ. Прокарваше дългите си пръсти в косите ѝ и така, малкото дете забрави за всичките си въпроси. Даваха някакво детско и това я разсея още повече. Джемин си бе тръгнал преди десетина минути и Лиза, дочула някои неща, започна да разпитва.

Сега Джой можеше да се радва, че вниманието ѝ не се задържа на едно нещо за дълго време. Забила очи в една точка, продължаваше да мисли. Останала ѝ бе само надеждата, защото не знаеше как да действа. Сякаш всичко се объркваше все повече с всеки изминал ден... И някой бе крачка пред тях.

Каквото и да ставаше, тя трябваше някак да предпази Джемин и Джехюн, сама. Както и Лиза. След като Джунг-Хо го нямаше, това бе нейна задача. Те отдавна бяха станали големи, но Джехюн си остана все така безрасъден и действаше импулсивно.

Настоятелното звънете я изкара от дебрите на съзнанието ѝ. Понечи да каже нещо, но съзря, че Лиза е заспала. Изключи телевизора и побърза да излезе. Звъненето бе заменено със силно тропане по вратата. Тя се размина с Шяоджун и Хендери в хола и им кимна вяло. Погледна през шпионката, но така и не успя да разпознае трите силуета отвън.

Отстъпи стаписано назад, когато някой отново удари по врата. Вдиша дълбоко въздух и си каза да се успокои. Можеше да е всеки... Отключи и отвори рязко вратата и унемя, виждайки Джехюн, Тейонг и Хечан отпред. Джехюн се огледа наоколо за всеки случай и изблъска жената от пътя си, навлизайки в малкото антре.

Трите момчета си отдъхнаха, най-накрая в безопасност.

-К-какво? К-как? - Джой остана застопорена на място.

На пръв поглед изглеждаха добре.

-Нещо необичайно случвало ли се е през последните дни? Някой идвал ли е? ! - Джехюн заговори бързо.

Джой продължи да ги оглежда, за да е сигурна, че са добре. Хечан и Тейонг имаха тъмни гръгове под очите, а дрехите им бяха раздърпани...

-Нападнаха Чонло, но.. - Преди да успее, да го успокои, че по-малкия му брат е добре, Дже с бързи крачки се отправи към стаята му.

Отвори рязко вратата, а вътре Лоло и Джисънг стояха нащрек. Не бяха успели да излязат, Шяоджун и Хендери не им позволиха. Лоло видимо си отдъхна и се хвърли на врата на Джехюн. По-големия се отдръпна и обхвана бузите на Чонло, оглеждайки го обстойно, сетне нежно целуна челото му.