Джехюн навлезе тихо в стаята си, зървайки Тейонг, който все още играеше някаква игра. Усещаше как едва задържа очите си отворени, което му даде надежда, че най-накрая ще успее да заспи.
-Добре ли си? - Тейонг се завъртя към него, гледайки го изпод вежди.
Не, определено не беше добре, не и след това...
-Забавихте се много и..
-Добре съм. - Прекъсна го той, премахвайки нервно тениската си.
Имаше нужда от душ, отново.
-Защо си тук още? Късно е.
-Чаках те.
-Нямаше нужда.
-Знам.
-Лягай си, Тейонг.
Джехюн затвори вратата на банята зад гърба си и побърза да се шмугне под водата. Нямаше си и на представа колко бе часа, но едва се държеше... Когато приключи, уви хавлията около кръста си, излизайки и Тейонг вече го нямаше. Той въздъхна тихо и се отказа да мисли над това.
***
Джемин отвори очи, дочул някакъв шум, но остана в леглото, услушвайки се. Изправи се и усети как всичко пред него се размаза... Причерня му. Остана седнал в леглото докато погледа му не се избистри, сетне главоболието го налегна. Въздъхна недоволно и излезе от стаята си, следвайки особения звук.
Навлизайки в кухнята, свари майка си, която готвеше нещо.
-Добро утро. - Поздрави през усмивка тя. - Наспа ли се?
-Не, разбира се.
Джой се обърна към Нана, а в очите ѝ се четеше объркването.
-Какъв е този тон?
-Никакъв?
Тя махна пренебрежително с ръка и продължи предишната си работа. Джемин сведе виновно глава, беше раздразнителен.
-След малко се връщам.
Той се отправи отново към стаята си, като затвори и заключи вратата. Взе мобилното си устройство, колкото да види часа и установи, че имаше предостатъчно време поне да се изкъпе и закуси. Отвори нощното шкафче до леглото си и взе свитата трива от там, свъсил недоволно вежди заради силния ѝ мирис.
Знаеше, че ако не пуши, ще бъде нервен целия ден... Отвори прозореца и запали джойнта. Огледа се наоколо, сякаш всички погледи бяха впити в него. Мириса на трева се разнесе наоколо заради лекия вятър, но той не отдаде внимание на това. Не след дълго не остана нищо от цигарата и той хвърли картончето в кошчето в стаята си.
![](https://img.wattpad.com/cover/230169344-288-k476884.jpg)
VOCÊ ESTÁ LENDO
addiction
FanficБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...