•103•

168 30 0
                                    

Джехюн навлезе тихо в стаята си, зървайки Тейонг, който все още играеше някаква игра. Усещаше как едва задържа очите си отворени, което му даде надежда, че най-накрая ще успее да заспи.

-Добре ли си? - Тейонг се завъртя към него, гледайки го изпод вежди.

Не, определено не беше добре, не и след това...

-Забавихте се много и..

-Добре съм. - Прекъсна го той, премахвайки нервно тениската си.

Имаше нужда от душ, отново.

-Защо си тук още? Късно е.

-Чаках те.

-Нямаше нужда.

-Знам.

-Лягай си, Тейонг.

Джехюн затвори вратата на банята зад гърба си и побърза да се шмугне под водата. Нямаше си и на представа колко бе часа, но едва се държеше... Когато приключи, уви хавлията около кръста си, излизайки и Тейонг вече го нямаше. Той въздъхна тихо и се отказа да мисли над това.

***

Джемин отвори очи, дочул някакъв шум, но остана в леглото, услушвайки се. Изправи се и усети как всичко пред него се размаза... Причерня му. Остана седнал в леглото докато погледа му не се избистри, сетне главоболието го налегна. Въздъхна недоволно и излезе от стаята си, следвайки особения звук.

Навлизайки в кухнята, свари майка си, която готвеше нещо.

-Добро утро. - Поздрави през усмивка тя. - Наспа ли се?

-Не, разбира се.

Джой се обърна към Нана, а в очите ѝ се четеше объркването.

-Какъв е този тон?

-Никакъв?

Тя махна пренебрежително с ръка и продължи предишната си работа. Джемин сведе виновно глава, беше раздразнителен.

-След малко се връщам.

Той се отправи отново към стаята си, като затвори и заключи вратата. Взе мобилното си устройство, колкото да види часа и установи, че имаше предостатъчно време поне да се изкъпе и закуси. Отвори нощното шкафче до леглото си и взе свитата трива от там, свъсил недоволно вежди заради силния ѝ мирис.

Знаеше, че ако не пуши, ще бъде нервен целия ден... Отвори прозореца и запали джойнта. Огледа се наоколо, сякаш всички погледи бяха впити в него. Мириса на трева се разнесе наоколо заради лекия вятър, но той не отдаде внимание на това. Не след дълго не остана нищо от цигарата и той хвърли картончето в кошчето в стаята си.

addictionOnde histórias criam vida. Descubra agora