addiction

°47°

Тейонг се изправи от мястото си, оглеждайки се около себе си. Обхвана ръката на Джемин и по-малкия се изправи.

-Пусни ме. - Изсъска тихо Нана, ходейки подире му.

Те не го отрази, крачейки напред.
Не биваше да се набиват на очи със странно поведение, затова Тейонг го пусна.

-Не може просто да си тръгнем!

-Напротив, щом Джехюн го каза, значи така трябва! Върви.

Джемин погледна вяло назад, но Джехюн отдава бе избягал от очите му. Бе на косъм да се блъсне в един от сервитьорите, но ловко избегна удара и настигна по-големия.

Тейонг бе потънал в мисли. Ако имаше снайперист, вероятността да е един, бе твърде малка. Бе цяло чудо, че Джемин въобще го бе забелязал. Трябваше да остане нащрек, можеха да бъдат навсякъде покрай тях...

Писъците на хората, накараха Нана да подскочи на мястото си. Тейонг се застопори на място, чудейки се какво става. Всеки тичаше хаотично наоколо, всеки викаше и се блъскаше в някого. Нещата ескалираха твърде бързо и той имаше малко време, за да се мобилизира.

Обхвана ядно ръката на по-малкия, влачейки го след себе си. Едва няколко мига по-късно, до ушите им достигнанаха полицейски сирени. Джемин продължаваше да се оглежда наоколо, като изплашен заек.

Бе го страх... Джехюн бе останал там. Искаше да е до него, за да е сигурен, че той е добре.

-Тейонг! Не може да го оставим там!

-Не чуваш ли полицията? Тен и Дойонг са с него, не се тревожи.

-Джошуа може да е тук с всичките си хора. - Нана отдръпна ръката си от неговата, впивайки очи в него.

По-големия се сепна... Той бе прав. Но както винаги, Джехюн не мислеше рационално, безопасността на Джемин бе на първо място за него.

-Хайде, тръгвай. - Той игнорира думите му, но Нана бе прав. - Не можеш да му помогнеш.

-Знам какво иска Джошуа.

-Скоро и ние ще узнаем, а сега, тръгвай! - Тейонг отново обхвана ръката му, тръгвайки напред.

Хората се блъскаха на изхода, изпаднали в истерия. Изстрелите не закъсняха и погълнаха всичко наоколо, всявайки страх у всекиго.

А полицията вече бе тук. Те трябваше да се слеят с тълпата. По-малкото момче продължаваше да опорства, но Тейонг не отдаде внимание на това. Разминаха се с няколко полицая, тръпки полязвайки из телата им.