addiction

°87°

Джони нервно разлистваше документите, захванати с кламер. Подписа няколко от тях и ги остави в ъгъла на бюрото в стаята си. Корема му изкъркори тихо и той се завъртя назад, зървайки спящия Тен. Остави го да спи и излезе от стаята, отправяйки се към кухнята.

Навлизайки вътре видя Марк, който записваше нещо на някакъв лист, говорейки по телефона, а Юта правеше пържени яйца. Високото момче взе парченце от сиренето, което японеца бе напът да сложи в сместа.

-Да, разбира се! - Изсъска недоволно Марк. - Джехюн ще бъде при Вас да един час.

След като свърши разговора, разтри слепоочието си, въздъхвайки шумно.

-Къде се губи той?

-Отиде да прибере Лиза и Лоло от апартамента на Джой. Скоро трябва да е тук. - Обясни Юта докато разбиваше яйцата и сиренето.

-С кой говореше? - Джони седна до него и отпи от кафето му, игнорирайки намръщената му физиономия.

-Вчера ми даде номера на стар познат на Джунг-Хо, който ще помогне да изчистим името му пред медиите. Трябва да се яви на интервю, заедно с Тейонг и Хюк.

-Тейонг няма да успее в това състояние.

-Знам, но заради Сиченг, хората и полицията смятат Те и Хечан за негови съучастници.

-Между другото с Тен разговаряхме с родителите на Дойонг, вчера. Искаха да попитат дали знаем нещо за инцидента с него. - Юта се обърна за кратко към тях, сетне продължи с готвенето. - Погребението ще е утре. Всички сме поканени.

-Няма как да стане по-зле. - Промърмори Минхюнг, вплитайки пръсти в косата си.

Не отдаде внимание на тежестта в гърдите си и ядно избърса стичащата се сълза. Изправи се от мястото си и се отправи към стаята на Джемин. Не можеше да понесе това... Не можеше да коментира смъртта на Дойонг, раната все още бе прясна. Почука нервно на вратата, но не последва нищо. Надникна вътре, зървайки Нана, който гледаше нещо на телефона си със слушалки в ушите.

Затвори вратата след себе си и очите им се срещнаха за част от секундата, сетне Джемин махна слушалките и остави телефона настрана.

-Няма ли да закусиш?

Нана единствено поклати глава, нервно играейки си с пръстите на ръцете си. Минхюнг седна тромаво на леглото до него, забивайки поглед в телевизора. Вървеше някакъв сериал, но той не обърна особено внимание. Искаше да разтопи леда между тях, да разкара това непознато напрежение и неловкостта.